Найден Зеленогорски: Няма давност за престъпленията на комунистическия режим
topnovini.bg
В интервю за Topnovini.bg Найден Зеленогорски, съпредседател на парламентарната група на коалиция "Реформаторски блок", разяснява мотивите на внесеното от ГЕРБ и РБ предложение за отпадане на давността на престъпленията по време на комунистическия режим в България.
Г-н Зеленогорски, защо трябва да бъдат приети предложените поправки от ГЕРБ и Реформаторския блок в Наказателния кодекс относно отпадането на давността на престъпленията, извършени от комунистическия режим в България?
Тази тема се коментира може би вече ¼ век. Имайки предвид, че аз, ГЕРБ и РБ произхождаме от политическите сили, които искаха да се възстанови справедливостта, съвсем логично и нормално е да направим така, че да падне давността по отношение на престъпленията, извършени от комунистическия режим. В края на краищата не е достатъчно само да кажем „извинявай“. Ние трябва да направим необходимото институционално и като общество за да разберем, че завинаги сме скъсали с комунистическия терор и че трябва да бъдат морално и нравствено възстановени честта и достойнството на хората, които са понесли тези огромни травми в своите семейства. Виновните да бъдат наказани, макар и постфактум и без да се стигне до ефективни изпълнения в някои случаи. Просто да има една морална оценка на обществото. Това е повече от нормално и е съвсем логично.
Съществува ли вероятност тези поправки да се използват с цел да бъдат нападнати или дискредитирани хора от сегашния политически елит, които са били малко или много свързани с режима?
Не виждам такава опасност. Особено за хора, които по никакъв начин не са съдействали или участвали в такива драматични престъпления, бих каза дори, че това са престъпления срещу човечеството. Все пак говорим за десетки, стотици, хиляди, милиони избити, изчезнали и съсипани човешки съдби. Нравствената оценка и нравственият акт на нарoдните представители да се внесе подобна идея и тя да бъде обсъждана е доказателство към тези хора и наследниците им, които са изтърпели такива огромни трагедии в живота си.
Ще се търси отговорност на хората от горните етажи на властта по онова време или на всички, които са имали някакво участие в престъпленията на режима?
Ако има един престъпник, който е убил със собствените си ръце човек в концлагера в Белене, смятате ли, че трябва да му се търси някаква отговорност? Според мен да, независимо колко години са минали. Нацистките престъпници ги съдят след 70 години за извършените от тях престъпления. Не мислите ли, че обществото има нужда от това не просто да бъде затворена страницата, а да бъде прочетена, за да не се повтаря никога повече?
Колко души би засегнала тази поправка според Вас?
Не мога да ви кажа дали е голям броят на тези хора. Мога да кажа, че познавам множество такива, които са страдали по затворите десетки години, били са със смъртни присъди. Те са на преклонна възраст и са с разбити съдби. В този смисъл макар и на преклонна възраст, години преди да напуснат този свят, бихме се надявали да има някаква морална оценка за този период. Няма нищо по-логично от това предложение. Аз редовно ходя на поклонения в концлагерите в Белене, Слънчев бряг и Ловеч. Постоянно се срещам с тези хора. Виждам в техните очи и души тази огромна празнота от това, че обществото не е свършило онова, което според тях е правилно.
С кои парламентарни групи ще водите разговори и ще търсите подкрепа за предложението Ви?
Аз съм подписал това предложение като народен представител. Ние още не сме го внасяли в ПГ на РБ, но има доста колеги от блока, които са подписали. Виждам, че има и такива от ГЕРБ, които са направили същото. За нас преди всичко е важна моралната оценка и моралният акт. Оттук насетне естествено ще опитаме този законопроект да стане и закон. Естествено, ще правим възможните консултации с други политически групи. До момента нямаме ясна стратегия – за нас беше важно да се сложи началната точка на този процес.
Кога ще бъде задвижен този процес?
Никой не може да каже. Ние сме го задвижили, след като сме го внесли миналата седмица. Ще направим всичко възможно да се случи по максимално бърз начин. Някак си ние не прочетохме миналото и страниците от новата ни история и това въспря устремния ни поход напред. Не направихме декомунизация. Бяхме до известна степен доста хаотични в тази сфера. Не успяхме да се справим с наследството от комунизма и няма защо да се изненадваме, че сега бившата номенклатура се превърна в представител на капитала. Някак си управлява, но по друг начин и с други средства.
Понеже казахте, че това е прочит на историята. През последните две седмици на два пъти Народното събрание прие декларации, които бяха свързани с българската и световна история. Имам предвид декларациите за признаването на масовото изтребления на арменците и тази по повод Деня на победата – 9 май. Според Вас те успешни декларации ли бяха и коректно ли отразяват историческите факти?
Според мен да. Що се отнасят до първата декларация, свързана с масовото изтребление на арменци, се оказа, че 100 години бяха недостатъчни на българския парламент да вземе решение и да излезе с декларация по тази тема. Когато усетих разколебаване сред другите парламентарни групи ги попитах на председателски съвет „Може би трябва да чакаме още 100 години за да можем тогава да се произнесем по един такъв ужасяващ акт?“. Пътувал съм много и знам как дечицата на 4-5 години ги водят в Музея на холокоста във Вашингтон. Когато попитах дали това няма да разбие детските им психики, отговорът беше, че те трябва да знаят какви ужасни трагедии са се случвали, за да не се повторят никога повече. Това е прочитът на историята с арменския геноцид или на историята с моралното наказание на престъпленията на комунизма.