На тази дата, преди 35 години, в разгара на престъпната кампания за смяна на имената на етническите турци български граждани, се самозапалва поетът Мехмед Карахюсеинов. През 1985 г. комунистите вече са забранили традиционните за турския етнос, дрехи и религиозни обреди, забранено е и публичното говорене на турски език. Името, което родителите му му дават, е единственото, което го дели от пълното претопяване в „единната социалистическа нация”. Той не може да откаже да си смени името, защото целия репресивен арсенал на „възродителите“ е срещу него, не може и да си тръгне, защото родните граници са строго охранявани срещу опити за бягство от социалистическия рай. Какво му остава? Когато драсва кибритената клечка, той ни казва, „предпочитам да изгоря в пламъци, но да запазя същността си, името, душата си“.

Мехмед оцеля, но докато беше в кома режимът все пак успя да смени името му. В четирите години на адски мъки, в които изкара живота си, той ни остави безценни стихотворения, достигащи направо до сърцето. Остави ни и завет, да говорим истината за режима, който се опита да го изтрие и да се борим срещу дискриминацията спрямо различните етнически групи за да им осигурим нормален културен, социален и политически статус.

Духът на Мехмед Карахюсеинов, надживя „Възродителният процес“ и чрез стиховете си, стана част от вечността.

Георги Михайлов - фондация "Мехмед Карахюсеинов-Мето"