Другарки и другари, дайте да дадем!
"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от България:
"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от България:
Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.
"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.
ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ, ДАЙТЕ ДА ДАДЕМ!
А кое беше старото?
В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.
Да преизпълним плана, да станем ударници!
Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.