Името като основа за свобода и демокрация
На 15 декември 2014 г. в София се проведе дискусия на тема "Човекът и името". На дискусията, организирана от Главното мюфтийство на Р.България присъстваха и членове на Гражданско сдружение „ЕВЕТ“. Лектори бяха доц. д-р Ибрахим Ялъмов с лекция на тема „Идентичност и име“, проф. д-р Калин Янакиев, с доклад на тема „Личност и име според християнската религия" и д-р Сефер Хасанов с лекция на тема „Религиозното измерение на личните имена в ислям“.
В своя доклад озаглавен „Към въпроса за предисторията на т.н. „Възродителен процес“ доц. д-р Михаил Груев очерта историческия аспект на опита на тоталитарния режим за създаване на хомогенна българска нация, чрез насилствена смяна на личните имена. Посегателството върху правото на самоопределяне чрез име обезличава идентичността на индивида и го лишава от исконните му човешки права. Тоталитарния режим, който провеждаше политика на насилствена хомогенизация, се опита да формира „хомогенна българска нация“, в която- поради факта, че комунистическата доктрина сама по себе си имаше квазирелигиозен характер, нямаше място нито за различни етноси, нито за религии. От средата на 60те години на 20ти век БКП води репресивна политика срещу всички проявления на отделните етноси (език, религия, облекло, обичаи). Кулминацията на процеса беше в средата на 80те, когато се провеждат масирани кампании за смяна на имената - на лицата от малцинствените общности- основно мюсулмани, което довежда до масовото изселение на българските мюсулмани, познато като „Голямата екскурзия“. Това е и едно от най-големите петна в съвременната българска история.
В докладите си лекторите очертаха значимостта на името- като основен фактор, определящ социално-културната и религиозна идентичност на човека, както и недопустимостта за насилствената смяна на имената. Личните имена играят решаваща роля в самоопределението на индивида. С името личността определя своята принадлежност към дадена етническа, национална и религиозна група. Личните имена в исляма са изключително важни, тъй като същността на човека се отразява с името и то се счита за дар от неговите родители. И в христианството, и в исляма - името е символ на личността като проявление на Бога, и в този смисъл - вечна и неизменна.
В последвалата дискусия, лекторите отговаряха на въпроси на присъстващите. Общият дух на дискусията бе, че въпреки това, че българските мюсулмани и турският етнос са най-пострадали от смяната на имената, репресивната система е била насочена към заличаване на религията и всички културни и етнически различия като цяло. В този смисъл присъстващите бяха единодушни, че етническите репресии и насилствената смяна на имената е един важен исторически урок и предупреждение, че подобно нещо никога не трябва да се повтори.
екип ЕВЕТ