30 години след началото на насилствената асимилация на българските турци (1984 - 1989) Дойче веле разговаря с пострадали от принудителното преименуване, като им задава два еднакви въпроса.

Сабри Чобан, роден през 1960 г., от Асеновград:

 

Паметта на жертвите

 

Как разбрахте, че ще ви сменят името?

Мисля, че беше 24 декември 1984 година. Улиците в Асеновград бяха пълни с милиционери и доброволци, ходеха от къща на къща и сменяха имената от човек на човек. Най-впечатляващ беше броят на доброволците. На нашата улица бяха сигурно 60 човека. После смятахме, че може би е имало толкова доброволци, колкото е бил броят на хората, на които да се сменят имената. Само доброволците влизаха по къщите, милиционерите – на нашата улица те бяха десетина – си оставаха навън. Не бях изненадан от това, което става, честно казано. Може би защото преди да живея в Асеновград бях живял в Западните Родопи, а там преименуваха помаците още по-рано – знаех за преименуването още откакто бях на 12 години. А когато бях на 18 и влязох в казармата, ми казаха, че докато съм вътре – добре, но на излизане няма да видя паспорт, докато не си сменя името, нали съм от помашкия край. Само че тогава все още беше възможно някак да шикалкавиш и да се измъкваш, или поне в някои райони и в някои случаи – като моя например – беше така. Като излязох от казармата, започнах работа извън града, а милицията правеше акции – всяка седмица идваха на проверки. Тогава си направихме нещо като график – установихме, че идват по-често в определени часове и винаги през седмицата, никога в почивните дни. И щом предстоеше акция, се криехме. Така че като човек, живял в Западните Родопи, изобщо не се изненадах, когато преименуването стигна до турците и до Асеновград.

Патриотичното дрънкане на кухи фрази и пошли обиди е прекият път към конфликт, дегенерация и окончателна разруха на българската държава

На 15 декември 2014 г. в София се проведе дискусия на тема "Човекът и името". На дискусията, организирана от Главното мюфтийство на Р.България присъстваха и членове на Гражданско сдружение „ЕВЕТ“. Лектори бяха доц. д-р Ибрахим Ялъмов с лекция на тема „Идентичност и име“, проф. д-р Калин Янакиев, с доклад на тема „Личност и име според християнската религия" и д-р Сефер Хасанов с лекция на тема „Религиозното измерение на личните имена в ислям“.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и папа Франциск призоваха за обединение на религиите срещу радикалния ислям и фундаментализъм.

На 28.11.2014 г., главата на Римокатолическата църква осъществи първото си официално тридневно посещение в Турция по покана на турския държавен глава. Папа Франциск бе посрещнат в Анкара от Ердоган, след което посети мавзолея на Ататюрк, основател на Турската република, съобщиха БТА и БНР.
На съвместна пресконференция, Реджеп Ердоган заяви, че терористични организации като "Ислямска държава", "Боко Харам" и "Ал Кайда" експлоатират хората заради "политически неуспехи".
Турският президент изрази притесненията на страната си от нарастващата "ислямофобия" в света.
"Ислямофобията се увеличава сериозно и бързо. Трябва да работим заедно срещу заплахите, подтискащи планетата ни - нетолерантността, расизма и дискриминацията", заяви той.

Faktor.bg

ДПС провежда политика, с която събужда страх от нови „възродителни” процеси

Свързването на „радикалния ислям” с тероризма е дълбоко погрешно, казва експертът по етнически политики.

На 20 ноември 2014 г. представители на гражданско сдружение „ЕВЕТ“ взеха участие в международна конференция на тема: „Църква, общество и политика“, организирана от фондация „Конрад Аденауер“. Лектори бяха гостите от Германия: д-р Клаудия Люкинг-Михел и д-р Андреас Пютман. От българска страна доклади изнесоха проф. Александър Омарчевски – декан на Богословския факултет на СУ и свещеноиконим Ангел Ангелов – протосингел на Софийска митрополия. Това беше национална конференция, проведена като финал на проект на фондацията, включващ няколко регионални семинара: в Стара Загора, Велико Търново и Варна, в които участваха политици и богослови от съответния регион.

На 12.11.2014 г. в залата на общинския съвет на община Свищов се проведе работна среща по идеен проект: „Балкански център за религии, етническа толерантност, древни езици и култури“. Участие в нея взеха кметът на общината – Станислав Благов, председателят на Управителния съвет на ГС „ЕВЕТ“ - Ергин Емин, председателят на клона на сдружението в Свищов – Мастън Есиров, Сестра Франческа – католическа енория „Свети Павел и кръста“- Русе, областният мюфтия на великотърновска област – Турхан Мехмед, председателят на мюсюлманското настоятелство в Свищов – Генчо Конов, проектанти, служители в администрацията и граждани.

Factor.bg