User login

 

„Ако останем само на повърхността на нещата, те не са прости, ако обаче погледнем в

дълбочина, ще видим действителното, а то винаги е просто“

                                                                                                                 Конрад Аденауер 

 

 

 

 

 

Дойче веле разговаря с пострадали от принудителното преименуване

30 години след началото на насилствената асимилация на българските турци (1984 - 1989) Дойче веле разговаря с пострадали от принудителното преименуване, като им задава два еднакви въпроса.

Сабри Чобан, роден през 1960 г., от Асеновград:
 
Паметта на жертвите
 
Как разбрахте, че ще ви сменят името?
Мисля, че беше 24 декември 1984 година. Улиците в Асеновград бяха пълни с милиционери и доброволци, ходеха от къща на къща и сменяха имената от човек на човек. Най-впечатляващ беше броят на доброволците. На нашата улица бяха сигурно 60 човека. После смятахме, че може би е имало толкова доброволци, колкото е бил броят на хората, на които да се сменят имената. Само доброволците влизаха по къщите, милиционерите – на нашата улица те бяха десетина – си оставаха навън. Не бях изненадан от това, което става, честно казано. Може би защото преди да живея в Асеновград бях живял в Западните Родопи, а там преименуваха помаците още по-рано – знаех за преименуването още откакто бях на 12 години. А когато бях на 18 и влязох в казармата, ми казаха, че докато съм вътре – добре, но на излизане няма да видя паспорт, докато не си сменя името, нали съм от помашкия край. Само че тогава все още беше възможно някак да шикалкавиш и да се измъкваш, или поне в някои райони и в някои случаи – като моя например – беше така. Като излязох от казармата, започнах работа извън града, а милицията правеше акции – всяка седмица идваха на проверки. Тогава си направихме нещо като график – установихме, че идват по-често в определени часове и винаги през седмицата, никога в почивните дни. И щом предстоеше акция, се криехме. Така че като човек, живял в Западните Родопи, изобщо не се изненадах, когато преименуването стигна до турците и до Асеновград.

Омраза, гняв и политика… Или как вместо да изпишем вежди, можем да избодем очи

Патриотичното дрънкане на кухи фрази и пошли обиди е прекият път към конфликт, дегенерация и окончателна разруха на българската държава

Огнян Минчев
Влизането на Патриотичния фронт в парламентарното мнозинство и управлението на страната бе наложително предвид необходимостта да се отстрани ДПС от управлението на страната. Стабилизирането и възстановяването – поне отчасти – на основните функции на държавността е невъзможно при продължаващо управление на Сарая. Включването на ПФ бе направено с надеждата, че кръгът около В. Симеонов ще прояви сдържаност, разум и позитивен подход към възстановяването на българската държавност. За съжаление поне засега тези надежди не се оправдават. Кадрови решения от типа „Слави Бинев“ породиха очакван и справедлив протест, а изявлението на В. Симеонов в парламента от 16 декември създаде сериозни рискове за политическата стабилност и етническия мир в страната.

Името като основа за свобода и демокрация

На 15 декември 2014 г. в София се проведе дискусия на тема "Човекът и името". На дискусията, организирана от Главното мюфтийство на Р.България присъстваха и членове на Гражданско сдружение „ЕВЕТ“. Лектори бяха доц. д-р Ибрахим Ялъмов с лекция на тема „Идентичност и име“, проф. д-р Калин Янакиев, с доклад на тема „Личност и име според християнската религия" и д-р Сефер Хасанов с лекция на тема „Религиозното измерение на личните имена в ислям“.

 
В своя доклад озаглавен „Към въпроса за предисторията на т.н. „Възродителен процес“ доц. д-р Михаил Груев очерта историческия аспект на опита на тоталитарния режим за създаване на хомогенна българска нация, чрез насилствена смяна на личните имена. Посегателството върху правото на самоопределяне чрез име обезличава идентичността на индивида и го лишава от исконните му човешки права. Тоталитарния режим, който провеждаше политика на насилствена хомогенизация, се опита да формира „хомогенна българска нация“, в която- поради факта, че комунистическата доктрина сама по себе си имаше квазирелигиозен характер, нямаше място нито за различни етноси, нито за религии. От средата на 60те години на 20ти век БКП води репресивна политика срещу всички проявления на отделните етноси (език, религия, облекло, обичаи). Кулминацията на процеса беше в средата на 80те, когато се провеждат масирани кампании за смяна на имената - на лицата от малцинствените общности- основно мюсулмани, което довежда до масовото изселение на българските мюсулмани, познато като „Голямата екскурзия“. Това е и едно от най-големите петна в съвременната българска история.

Папата Франциск с призив срещу радикалния ислям на срещите си в Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и папа Франциск призоваха за обединение на религиите срещу радикалния ислям и фундаментализъм.

На 28.11.2014 г., главата на Римокатолическата църква осъществи първото си официално тридневно посещение в Турция по покана на турския държавен глава. Папа Франциск бе посрещнат в Анкара от Ердоган, след което посети мавзолея на Ататюрк, основател на Турската република, съобщиха БТА и БНР.
На съвместна пресконференция, Реджеп Ердоган заяви, че терористични организации като "Ислямска държава", "Боко Харам" и "Ал Кайда" експлоатират хората заради "политически неуспехи".
Турският президент изрази притесненията на страната си от нарастващата "ислямофобия" в света.
"Ислямофобията се увеличава сериозно и бързо. Трябва да работим заедно срещу заплахите, подтискащи планетата ни - нетолерантността, расизма и дискриминацията", заяви той.

Проф. Евгения Иванова: Все повече мюсюлмани се оплакват, че България им е мащеха и се капсулират

Faktor.bg
До мисълта за сепаратизъм е все още твърде далеч, но може би това е първата стъпка.

ДПС провежда политика, с която събужда страх от нови „възродителни” процеси

Свързването на „радикалния ислям” с тероризма е дълбоко погрешно, казва експертът по етнически политики.

Интервю на Анелия Димитрова
- Проф. Иванова, как разчитате последната акция на ДАНС и прокуратурата срещу пазарджишките имами? Тенденция ли е ислямизирането на българските роми и доколко тя е масова и трайна?
- Съдебното дело в Пазарджик, мисля, беше започнато, за да се оправдаят обиските и арестите на имами от 2010 година. 
Тогавашната грандиозна акция на ДАНС трябваше да покаже пред света как България се бори с ислямския тероризъм. На следващия ден имаше международно съвещание на вътрешните министри именно по тези въпроси. Сегашната още по-грандиозна акция, вероятно, отново е резултат от нечие престараване.

Църква, общество, политика

На 20 ноември 2014 г. представители на гражданско сдружение „ЕВЕТ“ взеха участие в международна конференция на тема: „Църква, общество и политика“, организирана от фондация „Конрад Аденауер“. Лектори бяха гостите от Германия: д-р Клаудия Люкинг-Михел и д-р Андреас Пютман. От българска страна доклади изнесоха проф. Александър Омарчевски – декан на Богословския факултет на СУ и свещеноиконим Ангел Ангелов – протосингел на Софийска митрополия. Това беше национална конференция, проведена като финал на проект на фондацията, включващ няколко регионални семинара: в Стара Загора, Велико Търново и Варна, в които участваха политици и богослови от съответния регион.

Конференцията демонстрира още веднъж възможностите на вдъхновената от християнството политика. Отправен бе апел към Българската православна църква да влияе повече на нравствените въпроси, относно политиката.
Участие във форума взеха представители на неправителствени организации, политици и общественици от цялата страна.
 
 
екип ЕВЕТ

 

ЕВЕТ се присъедини към проект: „Балкански център за религии и толерантност“

На 12.11.2014 г. в залата на общинския съвет на община Свищов се проведе работна среща по идеен проект: „Балкански център за религии, етническа толерантност, древни езици и култури“. Участие в нея взеха кметът на общината – Станислав Благов, председателят на Управителния съвет на ГС „ЕВЕТ“ - Ергин Емин, председателят на клона на сдружението в Свищов – Мастън Есиров, Сестра Франческа – католическа енория „Свети Павел и кръста“- Русе, областният мюфтия на великотърновска област – Турхан Мехмед, председателят на мюсюлманското настоятелство в Свищов – Генчо Конов, проектанти, служители в администрацията и граждани.

Пламен Даракчиев: Три пъти се разминахме с революцията, тя е неуспяла, а бащите й са изядени

Factor.bg

Преходът от тоталитарна държава ни поведе повече към посткапитализъм, а не към демокрация

Единствените, които останаха на лидерски позиции през прехода, са Тренчев и Доган, и това не е случайност.
Две години преди 10-и ноември БКП са работили по промяна на Конституцията и резултатът е налице, казва пред Faktor.bg дисидентът, участник в Кръглата маса и зам.- председател на "Подкрепа"
 
Интервю на Ива Оприкова
 
- Г-н Даракчиев, каква е равносметката за 25 години демокрация, от къде до къде ни преведе преходът?
- Преходът от тоталитарна държава ни поведе повече към посткапитализъм, а не към демокрация. Демокрацията се оказа разтегливо понятие, а равносметката и безспорните ни успехи за този период са влизането на България в НАТО и ЕС. Всеки преход преминава през три етапа. Първият е когато обществото прави пробив на улицата, отварят се шлюзовете или т.нар. „нежна революция”, във втория етап се създават новите институции - правова държава, частната собственост, децентрализацията навлиза или създават се нови правила за дълго време. А през третия етап трябва да се докаже, че усилията са били резултатни и обмислени чрез консолидацията на новите институции - те трябва да заработят, да имат своя авторитет и да са легитимни.



Нашите партньори