На тази дата, преди 35 години, в разгара на престъпната кампания за смяна на имената на етническите турци български граждани, се самозапалва поетът Мехмед Карахюсеинов. През 1985 г. комунистите вече са забранили традиционните за турския етнос, дрехи и религиозни обреди, забранено е и публичното говорене на турски език. Името, което родителите му му дават, е единственото, което го дели от пълното претопяване в „единната социалистическа нация”. Той не може да откаже да си смени името, защото целия репресивен арсенал на „възродителите“ е срещу него, не може и да си тръгне, защото родните граници са строго охранявани срещу опити за бягство от социалистическия рай. Какво му остава? Когато драсва кибритената клечка, той ни казва, „предпочитам да изгоря в пламъци, но да запазя същността си, името, душата си“.

Мехмед оцеля, но докато беше в кома режимът все пак успя да смени името му. В четирите години на адски мъки, в които изкара живота си, той ни остави безценни стихотворения, достигащи направо до сърцето. Остави ни и завет, да говорим истината за режима, който се опита да го изтрие и да се борим срещу дискриминацията спрямо различните етнически групи за да им осигурим нормален културен, социален и политически статус.

Предложението излиза от началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж за провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г. Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

 Бяс ли беше това? За хилядите, които през 1989 не искаха мюсюлманите да имат права 

Стефан Дечев

Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето.

На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“. Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“.

Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта.

Роден, живял и за съжаление и убит в България. Умира внезапно при много съмнителни и неизяснени до ден днешен обстоятелства, най-вероятно убит от органите на Държавна сигурност.

За жалост малцина са чували за него. Реджеп Кюпчу е бургаски поет, родом от пловдивското село Куклен, който устоява на натиска да „побългари” фамилното си име през 70-те години на Кюпчиев, заради което е тормозен и преследван от комунистическите власти, но е подкрепян от приятелите си българи и най-вече от бургаските поети Недялко Йорданов, Христо Фотев и други, с които го свързва, особено с Недялко Йорданов, крепко приятелство.

Реджеп Кюпчу е автор на прекрасна поезия на български и турски, която за съжаление не е много известна извън Бургас, а в Бургас е известна най-вече благодарение на усилията на Недялко Йорданов, който успя да издаде негова стихосбирка и който всяка година организира заедно с други съмишленици – българи и турци, вечер в памет на поета. Реджеп Кюпчу е автор на стихотворението „България”.

Ето го:

Аз не съм чужденец,

аз съм твой син.

Твоето слънце,

На 8 октомври се проведе заключителната конференция по проект „Толерантно общество за интеграция на лицата, търсещи или получили международна закрила” в хотел „Арена ди Сердика”. Събитието започна в 10:00 часа в зала „Арена” с встъпителни думи за представяне на резултатите от проекта.

Малка уличка на знаково място в София - между площад "Народно събрание" и булевард "Васил Левски", успоредна на булевард "Цар Освободител" – от днес вече носи името на Дими Паница.

Национален план по Пакта за младежта

В периода 19–20 ноември 2018 г. посещение в България  бе бизнес делегация от Република Турция, в състава на която бяха включени компании с дейност в сферата на машиностроенето, транспорта (и в областта на селското стопанство), логистиката, електрониката, електротехниката, автомобилостроенето, туризма, ИКТ, отбранителната индустрия, както и други сектори от общ интерес. Целта на визитата в България бе да се установят трайни отношения, основани на взаимноизгодно сътрудничество.