Deutsche Welle

С оглед на турския икономически бум американският политик Стивън Хедли наскоро иронично запита дали не би било по-правилно ЕС да се присъедини към Турция, вместо обратното. Как от регионален играч Турция стана глобален?

Само допреди 10 години Турция се ползваше с имиджа на слабо развита и недемократична страна, изцяло зависима от помощите на МВФ и отчаяно стремяща се да стане пълноправен член на ЕС. Благодарение на бурното си икономическо развитие през последните години днес Турция е наричана "европейския Китай".

Като предимно мюсюлманска страна с нерелигиозна и демократична политическа система, Турция е пример за подражание в Близкия изток и Африка. В ЕС никой вече не оспорва нарастващото икономическо и политическо значение на Турция. Присъединителният процес на страната обаче беше замразен. От една страна заради десетилетния спор около Кипър, а от друга заради позицията на някои водещи европейски държави, които предпочитат "привилегированото сътрудничество" пред пълноправното членство.

Това не попречи на Турция да разгърне своето политическо влияние. Тъкмо напротив. През шестте години на застой в преговорите с ЕС турското правителство завърза добри отношения с редица страни по света, откри много нови посолства и консулства, особено в Африка и Близкия изток.

Политика на 360 градуса

 

 

Турция води активна външна политика

- Г-н Александров, периодично у нас пламват кампании за преименуване на исторически местности, улици, селища. Последната - във Варна, където ВМРО поиска български имена за 11 местности с турски. Защо?

- Защото периодично се изострят тревогите и страховете, свързани с идентичността, а един от инструментите за поддържането са названията на градовете и местностите. В момента самата идея за нация е подложена на силния натиск на глобализацията, от една страна, и на регионализацията и засилващите се локални идентичности, от друга. Затова е разбираемо, че хората с първосигнално, нерефлективно отношение към нацията, а такива са повечето прости хора по света, се чувстват притеснени от разколебаването на националната идентичност. Акцията за побългаряване на местности успокоява тези страхове и създава фалшива увереност, че нещата са под контрол. И, разбира се, винаги се намира някой, който да се възползва от тях политически, като ги формулира в националистически призиви.

- ГЕРБ обаче би отбой...

- Това говори добре за ГЕРБ. Дават знак, че се чувстват достатъчно силни и достатъчно европейци, за да не прибягват до примитивни способи за печелене на подкрепа. Национализмът е копнеж по един прост и ясен свят, но ние сме обречени да живеем в сложен свят, в който националната идентичност е една сред многото, практикувани от съвременния човек. Удържането на множествената идентичност изисква по-голямо усилие, по-голям вътрешен интегритет.

www.nadejdaneynsky.bg
 

Анкетите в медиите недвусмислено определят сблъсъците пред джамията в центъра на София по време на петъчната молитва за събитието на изминалата седмица. Така хората в България, макар и свикнали на лоши новини, показаха, че ситуацията очевидно е преминала всякакви граници.

Защото, най-логично е да се запитаме, ако Волен Сидеров наистина разполага с информация за опасно ислямистко влияние, защо не я е предал на вътрешния министър? Нали вярва, че той се справя с престъпността?! Защо не е информирал и премиера Бойко Борисов? Нали подкрепя безрезервно правителството?! Ако децибелите на високоговорителите в джамията са били силни, защо институциите не са изпълнили регламента? Всъщност защо кметът на София разреши провеждане на митинг на националисти пред джамия? И не е ли това търсен повод за поредния цирк, организиран от “Атака”. Или е част от упорито налагания модел на дезавоиране на демократичните институции и принязаването им до патерици на еднолична власт. А какво мисли главният прокурор?
 

Позиция на Гражданско сдружение ЕВЕТ, във връзка със събитията пред джамията в София на 20 май 2011 г.

Кресливостта и арогантността все по-трайно и убедително навлизат в политическия живот на България.
Напомняме, че когато боравим с ценностни категории, като родолюбие и патриотизъм, трябва да се опираме на силата на аргументите, а не на силата.
Когато нормалността е изтикана в ъгъла, ние членовете на Гражданско сдружение ЕВЕТ /Европейска визия за етническа толерантност/, се чувстваме длъжни да кажем: СТИГА!
Оставете хората да живеят в мир, спокойствие и толерантност, заявиха участниците в Декларация, приета на извънредно заседание на Националния координационен съвет на Гражданско сдружение ЕВЕТ, проведено на 21 май в Айтос.
Призоваваме институциите, особено органите на реда, в съответствие с законовите текстове гарантиращи религиозната свобода, да използват всички средства за нормализиране на ситуацията и недопускане на други сблъсъци на религиозна и етническа основа в България.

Айтос, 1 май 2011 г.
Ергин Емин
Председател на Гражданско сдружение ЕВЕТ
 

Близо 70 представители на местните власти, на различни министерства и неправителствени организации, както и експерти от АБГР и Гражданско сдружение „Евет”, взеха участие в Национална кръгла маса на тема „Участието на местните власти и местното партньорство – условия за ефективно изпълнение на политиката за интеграция на ромите” на 8 юни в гр. София. Срещата се реализира по кампанията „Благодарим ти, Кмете!” от Коалиция от 15 ромски организации под патронажа на Н. Пр. Юдит Ланг, Посланик на Унгария в Република България и в партньорство с Асоциацията на Българските Градове и Региони и Община Каварна.
Срещата допринесе за дебата около създаването на новия стратегически документ за интеграцията на ромите, който ЕК очаква от всички страни-членки със значителен брой ромско население до края на годината, чрез въвличането в него на кметовете. Основният въпрос на дискусията беше какъв механизъм да се разработи, който да координира усилията на публичните власти и който да осигури ангажираност не само на националната власт, но и на кметовете и общинските съвети да работят по проблемите на ромите на местно ниво.
Н.Пр. Юдит Ланг откри срещата с реч, в която подчерта, че ЕС поема ясен ангажимент към своите граждани от ромски произход чрез създадената рамка за национални ромски стратегии, готовността да отдели ресурси, да мониторира и обновява механизмите и приоритетите, очертани от националните власти, за да има гъвкавост и ефективност. Тя посочи като пример целите на своята страна в тази връзка: 100 000 роми да се реализират на пазара на труда и 20 000 млади роми ще имат завършено образование до 2020 г. в Унгария.

Членове на Гражданско сдружение „ЕВЕТ” и експерти от Асоциация на българските градове и региони участваха в последния обучителен модул „Предизвикателства пред интеграцията на имигранти в София – работа по конкретни казуси”, финансиран от Европейски фонд за интеграция на граждани от трети страни по схема BG EIF 2009/01.
Участници в обучението бяха представители на Столична община, Областна администрация София- град, районните администрации, както и представители на неправителствени организации, академични среди, имигрантски общности. Основни теми и лектори в обучението бяха: Толерантност и антидискриминация, д-р Теодора Калейнска, Съвет на Европа, България; План за интеграция и интернационализация на СО – как да привлечем заинтересованите страни – организиране на обществени кампании, Светлана Ломева, директор, Асоциация за развитие на София; Как да продадем убедително идеите си?!, Севдалина Войнова, Асоциация за развитие на София.
Участниците в обучението участваха в игра „София – град на бъдещето” на Британски съвет, която бе представена от Илдико Отова и Евелина Стайкова. Един от резултатите от цялото обучение бе формулиране на предложения към Плана за интеграция и интернационализация на СО, който предстои да бъде внесен в Столичен общински съвет.
По време на интерактивната вечер „Да бъдеш чужденец в София” , участниците разбраха повече за живота на арабската общност в България, в която специални гости бяха Линда Ауанис и Руслан Трад.
В последният ден от програмата 31 май 2011г. участниците в обучението „София – град на многообразието” се срещнаха с г-жа Фандъкова. Халил Садула-младежки координатор “ЕВЕТ” Добрич, връчи предложения за подобряване на политиките на Столична община към практическата интеграция на мигранти в София. Г-жа Фандъкова връчи сертификатите за успешно завършване на обучителната програма.

Надежда Неински

Неуспешната интеграция на българските роми се оказа сериозен препъни камък за имиджа на ГЕРБ в Европа. Независимо, че българското правителство не признава проблема, авторитетът на България пострада сериозно след миналогодишната екстрадация на роми от Франция, а тътенът от този факт още се носи по коридорите на европейските институции. Европа очаква реални действия. Преди всичко от българското МВР, което между поставянето на новите СРС-та да се заинтересова от чевръстите организатори на ромските екскурзии, които едва ли са от ромски произход. Очаква се контрол и върху начина на изразходване на милионите евро, отпускани от ЕС, които в повечето случаи потъват в джобовете на различни фондации, без да постигат желания резултат. Тревога буди и употребата на ромските общности за политически цели - печално известен, но умишлено подминаван факт.
А ето че се появи и нова инициатива. Преди дни стана ясно, че главният архитект на София готви проект за ново ромско селище, а министърът по еврофондовете обсъжда с експерти от ЕК финансирането му. За целта ще бъдат заделени около десет милиона лева от Оперативна програма "Регионално развитие". Идеята предполага на ромите да бъдат дадени материали за сглобяеми жилища, които те да изградят сами, и да останат да живеят в тях. Държавата им предоставя общински терени, помощта на строителни техници и инженери, а от ромите се очаква да положат труд. Ромите, които ще получат тази възможност, трябва да отговарят на редица условия, сред които и това да имат адресна регистрация и да докажат, че децата им ходят на училище.
Дотук добре.
На пръв поглед инициативата изглежда разумна, но повдига няколко въпроса.

Отдавна трябваше да дойда в София, тук ми е познато и близко, каза големият турски писател Орхан Памук в препълнената аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

"Пиша, защото животът е кратък и искам да напиша всички книги, които съм планирал", каза турският писател Орхан Памук, носител на Нобелова награда за литература за 2006 г., (orhanpamuk.net) в препълнената снощи аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Знаменитият писател, един от най-бележитите автори посещавали някога България, каза това в продължение на цитата, с който бе открита срещата - от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на Нобеловата награда в Стокхолм.

Независимо от уговорката, че Орхан Памук няма да отговаря на политически въпроси, водещият, университетският преподавател Бойко Пенчев не му ги спести, тръгвайки от "нашата вечна балканска тема".

"И ние и вие сме в Европа, но сме в нейната периферия, в нейната провинция.

Това е предизвикателство, но и по-лесно за оцеляване", каза писателят, цитиран от БГНЕС.

Той се извини, че едва сега за първи път идва в София, нещо, което отдавна е трябвало да стори. Но призна, че му е познато и близко. През 1994 г. е бил за един ден във Варна.

Според Орхан Памук "нашата обща различност като балканска идентичност не сме я измислили ние, балканците, а другите, от другата Европа".

Писателят разказа как, когато пристигнал в Ню Йорк, за да преподава в Колумбийския университет, му казали къде може да си купи турско сирене. Намерил, но то се оказало българско сирене. И много вкусно...