User login

 

„Ако останем само на повърхността на нещата, те не са прости, ако обаче погледнем в

дълбочина, ще видим действителното, а то винаги е просто“

                                                                                                                 Конрад Аденауер 

 

 

 

 

 

Толерантността в Западните Балкани е ключ към Европа

България през 2018-та активно участва в Европейската година на културното наследство.В инициативата са включени десетки градове с различни прояви в цяла Европа. 

''Евранет плюс'' на Радио Пловдив от 4 април 2018 г.
Идеята е всеки да преживее, да оцени и да се наслади на културното наследство на стария континент. Това е единствената досега тематична година, организирана от Комисията под ръководството на Жан-Клод Юнкер. Евродепутатът Асим Адемов от ГЕРБ/ ЕНП ни запознава за инициативата „Толерантността в Западните Балкани: ключ към Европа“, която ще се проведе в София през май.
Тази идея се роди по време на ротационното председателството на Република България на Съвета на ЕС, като основен приоритет за присъединяването на Западните Балкани към ЕС, но ние още от миналата година работим с моя екип по темата за толерантността.

Странстващите поети от старата турска литература

Две са основните направления в старата турска литература: класическа, дворцова, (диванска поезия), повлияна от арабско-персийската литература, от ортодоксалния ислям. И народна (ашък-сазова поезия), защото е изпълнявана със съпровод на саз.
Реалистичната народна поезия на ашъците, странстващите ислямски поети, е освободена от схоластика, съхранява самобитните черти на турското народно творчество. Затова няма свой аналог в света.
Един от най-ярките и самобитни поети в историята на цялата турска литература, оценен като "поет на всички времена" от своя по-млад събрат по перо Джеляледин Руми , е Юнус Емре (13 век).
 

TALK WITH ME на фондация Лале

Представители на младежката координация на Гражданско сдружение ЕВЕТ участваха в обучителен семинар на фондация Лале, в рамките на проект „Говори с мен“. В продължение на 2 години екипът на Фондация Лале работи по адаптиране, въвеждане и документиране в България на модел  за подкрепа на млади бежанци от езикови ментори доброволци. Това бе възможно с изключителната работа на млади доброволци от София, които се срещаха с млади бежанци в града в продължение на няколко месеца, и в сътрудничество с други организации, които работят с бежанци.

Названия на етнически и религиозни общности в България

На 20 февруари, ръководството на ЕВЕТ и представители на младежка кординация, взеха участие на кръгла маса на тема: „Названия на етнически и религиозни общности в България“. Форумът бе организиран от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Целта на кръглата маса бе да инициира интердисциплинарна научна и обществена дискусия върху названията и самоназванията на различни етнически и религиозно общности в България. Учени от различни академични дисциплини, представители на самите общности, общественици и журналисти имаха възможност да обменят познания и да съпоставят възгледите си по темата в рамките на три панела, посветени на ромите, българите-мюсюлмани и хетеродоксните мюсюлмани.

 

Юнкер: Буквата „Б“ е символ не само на България, но и на бъдещето

Познавам България много добре. По време на люксембургското председателство лично аз - като премиер на Люксембург - подпечатах приемането ѝ в ЕС. Оттогава България постигна огромен напредък, каза Жан-Клод Юнкер пред Дойче веле.
Господин Юнкер, Вие сте уверен, че България ще се справи добре с европредседателството. На какво се основава тази Ваша увереност?
- България е великолепно подготвена, правителството дори създаде специално министерство за европредседателството. Ръководителката на това министерство Лиляна Павлова, както и премиерът Бойко Борисов са отлично подготвени. С участието и на еврокомисарката Мария Габриел, която върши особено добра работа в моята Комисия, България може да спомогне за значителен прогрес на Европа, убеден съм в това. Защото страната изцяло и без уговорки стои зад европейския дневен ред и поставя в центъра на вниманието именно онези теми, които са от особено значение за европейците: най-вече миграцията, дигиталния пазар, европейския отбранителен съюз и европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани.

Работна закуска: „За Европа“

На 16 февруари 2017 г., изпълнителният директор на Асоциация на българските градове и региони и председател на Гражданско сдружение ЕВЕТ – Ергин Енин,  участва в работна закуска под надслов „Едно ново начало за Европа“, организиран от фондация „Конрад Аденауер“. Лектори на събитието бяха министърът за българското председателство на ЕС Лиляна Павлова и Дейвид МакАлистер, депутат в Европейския парламент, председател на комисията по външни работи на ЕС.
Основно бяха застъпени приоритетите на Българското председателство и темата за сигурността, стабилността и свързаността в рамките на съюза. Дискутирано беше предизвикателството „Брекзит“, като министър Павлова изтъкна, че запазването на единството на 27-те членки е от ключово значение за Председателството и Европа.

Обсъдена беше и темата за релокацията, по която се работи в период от вече 4 председателства. Павлова заяви, че правителството предлага компромисен модел и че с промените в Гл.7 се търси по-добро решение и те ще доведат до подобряване на ситуацията, продължавайки посоката на Българското председателство да бъде честен посредник и балансьор. 

Антонио Таяни в София

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни посети София в рамките на работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент по повод на наближаващото преседателство на Съвета на Европейския съюз, което България поема от месец януари 2018 г. В рамките на посещението бяха организирани дебати с млади хора – студенти и ученици – в СУ „Св. Климент Охридски“. В дебатите участва и ръководството на младежката координация на Гражданско сдружение ЕВЕТ.

Антонио Таяни коментира: „Всички заедно тук, в Европейския парламент, работим за хората. За да се случи това по-лесно, трябва да променим комуникацията си. Младите хора не следят нашата комуникация, защото тя е доста бюрократична в момента. Посланията трябва да са ясни и да обхванат и социалните медии.“
Изключително голям интерес към срещата, която беше на тема: „Гласът на младите: Каква Европа искаме?“, изразиха българските младежи. Всички те бяха активни, добре запознати с дейноста на Европейския парламент и готови да задават въпроси, важни за тяхното настояще и бъдещо развитие като европейски граждани.
Като голям проблем за България беше посочена високата безработица сред младите хора и липсата на мотивация.



Нашите партньори