Толерантността е от нашите деди, носим я генетично
Народът в 33-те общини на ДПС е откъснат от обществените процеси в България, категоричен е известният политик
Председател е на УС на гражданското сдружение ЕВЕТ - европейска визия за етническа толерантност, чията абревиатура на български означава "да". По образование е инженер, специализирал административно управление във Висшата административна школа на МВР на Италия, през 2002 г. завършва Училище за политика в София, а през 2005 г. и НБУ, специалност история. "Това, което съм в момента, го дължа на включването си в обществено-политическите процеси в началото на прехода. Отговорен съм за това, което говоря и правя за политическата сила, към която принадлежа - Съюза на демократичните сили", казва за себе си един от предишните зам.-председатели на партията.
- Докъде стигна инициативата ви, г-н Емин, за възобновяване на делото по възродителния процес?
- Още е в парламента, няколко пъти с декларации подкрепяхме инициативата на Синята коалиция, защото възобновяването е търсене на истината, която не беше казана през последните 21 години. И това вече може да стане само с решение на Народното събрание, защото има давност.
- Какво "постигна" преименуването?
- Широк въпрос. Скоро разговаряхме с изследователи от Софийския университет, които написаха единствената книга за насилственото преименуване, тя е по автентични документи на БКП. Оказва се, че при различните възродителни процеси, особено в 50-те години, е имало организирана съпротива срещу Живков и неговата клика за предприетото в Западните Родопи. Тогава имало смяна на "провалили се" местни партийни ръководители в Благоевградско, Гоцеделчевско и пр. и случаите били между унгарските и чешките събития. Та, ако историците извадят истината наяве, ще се окаже, че и в България е имало съпротивителни процеси. Историята вярва на факти и ще обвиняват един ден нас, съвременниците, че не сме показали истината.
- Къде в годините се дяна естествената етническа и верска толерантност у нас?
- С този въпрос се спекулира през прехода, а той е основен за възродителните процеси в България. Българският народ е строго толерантен, защото е миграционен и е търсел толерантност на всяка територия, на която е отсядал. Четирите държави преди Дунавска България са пример за това, а Волжска България е пример за толерантност в Средновековна Европа - половината й народ приема християнството, а другата част - исляма, и оттогава живеят в религиозно многообразие. Много племена са намерили място в групата при придвижването на българите насам, защото толерантността е била в основата на отношенията. Толерантността започва от Атила, както от него започва именникът на българските канове.
- Къде е сега тази толерантност?
- Вътре в нас, но чрез политиката някои хора се помъчиха през годините да покажат, че от нетолерантността може да се извлекат дивиденти. В зората на демокрацията се направиха десетки граждански и политически формации, модели за нетолерантност, няма да ги изброявам, но българският народ ги пребори, те не успяха политически. Толерантността идва от нашите деди и ние я носим генетично.
- Вие сте интегриран в християнското общество мюсюлманин, но къде са братята ви по вяра?
- Това е процес и крайъгълен камък, в него е истината за насилственото преименуване. На една маса преди 22 години се реши, че върху раните на възродителния процес ще се изгради етнически модел, който, според мен, е митологизиран. Не малко политици го повтаряха през прехода като мантра и изтъкваха заслугите му за мирното преминаване от тоталитарен към демократичен ред. А Източните Балкани не са като Западните и в основата на това е българското племе, основало Първата българска държава и носило в себе си толерантността. На базата на този съюз България е просъществувала и в рамките на Османската империя, изградена от етнически общности, защото е сътрудничила в начините на управление. Това е даденост. А разбирането за "етническия модел" в началото на 90-те години ни беше наложен - и той беше за една партия, работеща за един човек. И той пак си показа рогата в Джебел и Демир баба теке, казвайки, че без него не може да се избере българският президент, говорейки за нов възродителен процес. Това е нахалство! Провокациите продължиха и "Атака" "отговори" както можа. Дали духът е изпуснат от бутилката, времето ще покаже.
- Как вие попаднахте в СДС, а мнозинството от българските турци се "вля" в ДПС?
- Моят прадядо е бил кмет на Кубрат 1932-1934 г. от Демократическия сговор. Бил свален от цар Борис III със Закона за защита на държавата, защото е избран партийно. Та оттогава "съм" в политиката, но от страх или по други причини по време на тоталитаризма в семейството нямаше дори говорене по тази тема. В началото на прехода разбирах и обяснявах, че мястото на жертвите от възродителните процеси е в СДС. Тогава се създаде изкуственият етнически модел, за който говорих - всички етноси да са в една партия и тя да играе като съюзник или "балансьор" по време на политическите търговии.
- А според вас етническа партия ли е и до днес ДПС?
- По регионите се представя като етническа неправителствена организация, а в центъра като партия. Когато го прави в Европа, е либерална, а за да върви това, трябва да не е етническа - затова в нея има достатъчно предатели на бившите си партии
. - Кои мюсюлмани не подкрепят сега ДПС и защо?
- Около 200 000, според последното преброяване, живият в градовете и в голямата си част не подкрепят Движението за права и свободи. В градовете са се преселили при социализма и, урбанизирайки се, част от тях подкрепят левицата, интегрираните - демократите. Голяма част от "градските" български турци членуват и в гражданското сдружение ЕВЕТ и виждам различни хора. Когато една етническа общност се събира в неправителствения сектор, за да съхрани бита, културата и нравите си, а членовете й подкрепят различни български партии, ставаме европейска държава. Кой попречи това да е факт? Онзи, който използва услужливо ДПС във властта 10 години - с мандата на ДПС се избра правителството на Любен Беров, 4 години с НДСВ управляваха страната, с техния мандат бе избрано и правителството на Станишев.
- Г-н Доган пи доста кафета и с Иван Костов, ако си спомняте?
- В по-ранни години той пиеше кафе и с Тодор Живков... Но не може да се твърди, че една личност олицетворява цялата етническа група, а става така, че през тези 22 години каквото каже тази личност, това става в партията й, създадена по модел, писан на масата на Петър Младенов и Андрей Луканов.
- И все пак българските турци рядко членуват в родните политически сили, преобладаващата част са в ДПС. Къде са останалите?
- За това вина имат всички български партии на прехода, защото не правят политики в 33-те общини, които се владеят от ДПС. Цели територии от България по време на Тройната коалиция бяха оставени в тях да се прави каквото си искат и да говорят каквото си щат от тази политическа сила и от този лидер. България е разделенена в говоренето - на едно място по един начин, на друго - по друг, имам предвид по телевизията и пред хората. С всяко свое изказване въпросният лидер преструктурира политическото пространство у нас преди избори, показват го и резултатите - сега в ръцете му е бъдещият президент, преди две години бяха парите от ЕС, по-рано "обръчите" стегнаха вота... И ужасното е, че когато той и обкръжението му говорят, е от името на всички български турци. Лидерите съвсем съзнателно манипулират не само своя електорат. Защото подкрепящите ДПС не се интересуват от новините. Не четат вестници, гледат от 60 до 120 турски канала и дори когато там тръгват новините, превключват. Затова всички ние в София сме виновни, че не правим политика в тези региони, защото този народ е откъснат от обществените процеси в България. Трябва да има повече НПО у нас, които да обединяват интеграционните процеси на българските турци в обществото. А това става чрез различни регионални телевизионни и радиопрограми, щом има радиотеатър на турси език в Гърция, защо да няма примерно в Разград, в Кърджали. То и сега има подобни кратки излъчвания, но са по време, в което хората не гледат, само харчим парите на данъкоплатците. Ако има една 24-часова програма за съответния регион, тя ще се слуша повече от чуждите. Ние не можем да бием турските програми, но можем да излъчваме новини на т.нар. майчин език на всички етноси, живеещи на дадена територия. Това ще допринесе за интегрирането на хората в тези 33 общини. Достъп до интернет няма, а виждате какво прави фейсбук в арабските държави.
- Има ли млади хора по селата, г-н Емин?
- Работят в селското стопанство, ходят на гурбет в чужбина. Връщат се и купуват къщи и ги боядисват, особено в Североизточна България. Вече вдигат втори етаж. Има села с ученици над 700-800 души, с по две детски градини. Трябва да кажа, че гражданското сдружение ЕВЕТ измина своя път и сме готови да подпомогнем други, които на регионален принцип да свършат същото и да излъчат лидери, които по свой си начин да влязат в българските политически формации, и то във всички, даже в "Атака". Защото сред българите от турски произход също има различно виждащи политическия свят в България и е нормално да са в съответните партии. Когато отидат там, постоянно етносът ще е на власт, казвам им.
- Все пак за кого ще гласуват наесен българските турци, които не симпатизират на ДПС?
- Знам ли, не се появи политическа сила извън ДПС, която да заяви през последните две години претенции за 33-те общини. Кметовете в 18 села са членове на ЕВЕТ, имаме и 88 общински съветници в цялата страна, членуващи в различни партии, и те водят битки с местните велможи на ДПС - дали се справят, ще се види на изборите. Обществените организации трябва да мотивират тези хора да гласуват за партийни коалиции с конктерни програми в регионите. След спечелване на изборите да се разделят по политическите сили, на които симпатизират, и по този начин да започнем от а, бе-то на европейската политика. Другото пак е ДПС, което продава и купува, превръщайки действителността в политпазар.
Интервюто взе: Весела Венкова
Вестник "Дума"