www.nadejdaneynsky.bg
 

Анкетите в медиите недвусмислено определят сблъсъците пред джамията в центъра на София по време на петъчната молитва за събитието на изминалата седмица. Така хората в България, макар и свикнали на лоши новини, показаха, че ситуацията очевидно е преминала всякакви граници.

Защото, най-логично е да се запитаме, ако Волен Сидеров наистина разполага с информация за опасно ислямистко влияние, защо не я е предал на вътрешния министър? Нали вярва, че той се справя с престъпността?! Защо не е информирал и премиера Бойко Борисов? Нали подкрепя безрезервно правителството?! Ако децибелите на високоговорителите в джамията са били силни, защо институциите не са изпълнили регламента? Всъщност защо кметът на София разреши провеждане на митинг на националисти пред джамия? И не е ли това търсен повод за поредния цирк, организиран от “Атака”. Или е част от упорито налагания модел на дезавоиране на демократичните институции и принязаването им до патерици на еднолична власт. А какво мисли главният прокурор?
 

Внимателният анализ показва, че случилото се не би трябвало да изненадва никого. На практика то е логично продължение на провежданата в България политика. Оценките също са очаквани- премиерът Бойко Борисов първоначално заяви, че етническият мир и „толерантството” са му по-скъпи от стабилността на правителството, а след това размисли, че не е опасно, понеже е предизборна кампания.

Ахмед Доган, от своя страна, напомни кой е гарантът за етническия мир и така от сочена с пръст за корупция партия ДПС отново получи правото да говори за национални приоритети.
В играта се включи и президентът Първанов, който ловко върна лентата към миналите президентски избори, за да ни покаже от какво ни е предпазил, макар и като новопокръстен европеец и натовец.
В духа на наближаващата кампания партиите излязоха с нарочни декларации, които заклеймиха национализма и ксенофобията.

А всъщност онова, което остана неизказано, не е оценката за случилото се.
Остана неназована отговорността на онези, които допуснаха да се стигне до тук. Сред многото изявления и интервюта се прокрадна един израз, който сякаш докосна корена на злото - овластен национализъм. Бих добавила още: легитимиран национализъм.

Преди две години, когато се конституираше правителството на ГЕРБ, Бойко Борисов неочаквано за вътрешни и външни фактори, реши да състави кабинет на малцинството с „безрезервната” подкрепа на националистическата партия „Атака” при съществуваща нормална алтернатива в лицето на традиционната десница от ЕНП. Най-логичният въпрос, който така и не намери отговор тогава, беше: кой е онзи политически или друг аргумент, който направи от „Атака” по-приемлив партньор за ГЕРБ от партиите-членки на ЕНП?

Отговорите, които получихме, бяха два: Първо, подкрепата на Атака е „безрезервна” и второ, ЕС и ЕНП подкрепят идеята за правителство на малцинството, за да разтоварят ГЕРБ от бремето на миналото.

Случилото се в петък обаче вдигна завесата пред истината, че дружбата между ГЕРБ и „Атака” никак не е случайна, а политически логична. Всъщност националистическата риторика на „Атака” се родее с откровенията на Бойко Борисов, че възродителният процес е бил добър като цел, но леко сбъркан като методи. Че призивите на лидера на Атака за национализация на чуждестранните компании са твърде близки до размахания пръст на премиера към чуждестранните инвеститори. Че антинатовската и антиевропейска риторика на Сидеров ясно кореспондира с откровенията на Борисов и Цветанов, че преходът през последните 20 години е бил криминален и че всичко, което имаме, дължим на Тодор Живков.
Внушението, че проблеми като отложеното членство на България в Шенген и еврозоната са следствие не от лошо управление на ГЕРБ, а от неблагодарността на Запада, който въпреки „услугите”, които му правим, продължава да ни третира като европейци втора категория, лесно ни отвежда към логичната алтернатива - протегнатата „безкористна” ръка от Изток. И подклажда балканското патриотарство.

„България за българите, чужденците вън” звучи познато и удобно сваля всякаква отговорност. А отговорността е ясна и не може да бъде скрита зад евтин популизъм или уличен бабаитлък. Въпросите продължават да чакат своя отговор:

- Кой и защо превърна правителството на България в заложник на една националистическа партия и на едно нереформаторско мнозинство, обслужващо откровени корпоративни и олигархични интереси?
- Кой е пътят, по който ще ни води ГЕРБ и какви са гаранциите за етническия мир- едно от големите постижения на прехода?
- Кой ще понесе отговорността за накърнения международен имидж на България и за отлива на чуждестранни инвестиции?

Национализмът и ксенофобията се настаняват трайно само в общества без правила, без доверие в институциите, без правов ред. Общества, в които хората са уморени от двойни стандарти, административно безхаберие и държавен произвол. Общества, в които проблемите се решават не с аргументи и диалог, а с юмруци и полицейщина и в които всеки е оставен да оцелява поединично. В такива общества малцинствата винаги са най-лесният враг. Различията винаги дразнят и единствената форма на личностна изява е арогантността и насилието.

Интересно каква е оценката за случващото се на нашите партньори от ЕС и НАТО? Какво е мнението на ръководството на ЕНП за случилото се и как кореспондира то с тяхното разбиране за европейски принципи и ценности?

Предстои да видим.