Надежда Неински

Неуспешната интеграция на българските роми се оказа сериозен препъни камък за имиджа на ГЕРБ в Европа. Независимо, че българското правителство не признава проблема, авторитетът на България пострада сериозно след миналогодишната екстрадация на роми от Франция, а тътенът от този факт още се носи по коридорите на европейските институции. Европа очаква реални действия. Преди всичко от българското МВР, което между поставянето на новите СРС-та да се заинтересова от чевръстите организатори на ромските екскурзии, които едва ли са от ромски произход. Очаква се контрол и върху начина на изразходване на милионите евро, отпускани от ЕС, които в повечето случаи потъват в джобовете на различни фондации, без да постигат желания резултат. Тревога буди и употребата на ромските общности за политически цели - печално известен, но умишлено подминаван факт.
А ето че се появи и нова инициатива. Преди дни стана ясно, че главният архитект на София готви проект за ново ромско селище, а министърът по еврофондовете обсъжда с експерти от ЕК финансирането му. За целта ще бъдат заделени около десет милиона лева от Оперативна програма "Регионално развитие". Идеята предполага на ромите да бъдат дадени материали за сглобяеми жилища, които те да изградят сами, и да останат да живеят в тях. Държавата им предоставя общински терени, помощта на строителни техници и инженери, а от ромите се очаква да положат труд. Ромите, които ще получат тази възможност, трябва да отговарят на редица условия, сред които и това да имат адресна регистрация и да докажат, че децата им ходят на училище.
Дотук добре.
На пръв поглед инициативата изглежда разумна, но повдига няколко въпроса.
Първият и най-наболял е, как новите сглобяеми къщи на ромите гарантират, че те отново няма да се озоват в центъра на Париж и други европейски столици, претендирайки за европейски социални помощи?
Да не говорим за факта, че подобен проект създава привилегировано отношение към едни български граждани за сметка на други – очевидно трудно защитимо решение, защото е насочено единствено към ромите, а не към всички онези крайно нуждаещи се български семейства с изрядни адресни регистрации и с деца, които редовно ходят на училище.
Затова новата ромска стратегия, която обсъждам със Съюза за малки и средни предприятия към ЕНП, е базирана на включване на бизнеса в реалната ромска интеграция – чрез насочване на европейските пари, които иначе потъват безрезултатно в касите на ромските фондации, към малките и средни предприятия. Идеята ми е с тях бизнесът да бъде стимулиран да създава работни места за ромите, да инвестира в тяхното обучение и квалификация. И да им плаща редовно заплати, с които те да си строят жилища, да си плащат осигуровките и сметките, да пращат децата си на училище и да водят онзи живот, който всички ние водим.
И в който не ни екстрадират от Франция, защото не са ни завели организирано там и не са ни употребили за източване на френската социална система. Срещу това да продаваме гласа си на следващите избори, например.