- Г-н Александров, периодично у нас пламват кампании за преименуване на исторически местности, улици, селища. Последната - във Варна, където ВМРО поиска български имена за 11 местности с турски. Защо?

- Защото периодично се изострят тревогите и страховете, свързани с идентичността, а един от инструментите за поддържането са названията на градовете и местностите. В момента самата идея за нация е подложена на силния натиск на глобализацията, от една страна, и на регионализацията и засилващите се локални идентичности, от друга. Затова е разбираемо, че хората с първосигнално, нерефлективно отношение към нацията, а такива са повечето прости хора по света, се чувстват притеснени от разколебаването на националната идентичност. Акцията за побългаряване на местности успокоява тези страхове и създава фалшива увереност, че нещата са под контрол. И, разбира се, винаги се намира някой, който да се възползва от тях политически, като ги формулира в националистически призиви.

- ГЕРБ обаче би отбой...

- Това говори добре за ГЕРБ. Дават знак, че се чувстват достатъчно силни и достатъчно европейци, за да не прибягват до примитивни способи за печелене на подкрепа. Национализмът е копнеж по един прост и ясен свят, но ние сме обречени да живеем в сложен свят, в който националната идентичност е една сред многото, практикувани от съвременния човек. Удържането на множествената идентичност изисква по-голямо усилие, по-голям вътрешен интегритет.

- Искате да кажете да сме по-толерантни, по отворени? По-крайните биха го изтълкували като склонни на претопяване.

- За да се чувстваш ценен и добър, вече не е достатъчно просто да си се родил българин и българската нация да бъде обявена за древна и велика.
Идентичността не ти е дадена наготово, налага се да се пребориш за нея, да намериш начин да бъдеш успешен човек, достоен за уважение и себеуважение извън националната си идентичност. За съжаление българската патриархална култура и образование остават в плен на национални митове, които не ни помагат особено да приемем това предизвикателство. Затова вероятно винаги ще има група хора, която отчаяно ще прибягва до патериците на национализма

, за да запази самоуважение и усещане за контрол в един все по-неуправляем и все по-неразбираем свят.

- На прицел преди бе връх Мусала, днес Кабакум край Варна трябваше да стане Големият пясък.

- За възпаления националистически ум на прицел е всичко, което изглежда чуждо. Но това може да се разглежда и като посегателство върху културата и традицията на България, интегрална част от която е османската култура. Трудно ни е да приемем, че Османската империя е била и наша империя, държава и на българите, защото официалната историография ни учи, че е чужда и потисническа. А един по-внимателен прочит показва, че в този период е имало интензивен културен обмен и преливане във всички сфери на живота. Българите от тази епоха наричат Истанбул Цариград, защото го премат за своя столица. Впрочем там процъфтява богата и влиятелна българска общност, един от двигателите на нашето Възраждане. Българските възрожденци и патриоти не се притесняват да носят фесове, както виждаме от старите фотографии, а езикът, на който пишат своите пламенни възвания, прелива от цветисти турски думи и изрази. Да не говорим за възрожденската архитектура, която по същество е османска - родните чардаклии къщи могат да бъдат видени из цялата империя. Време е да приемем, че българското и османското не са противоположности. В периода, в който се оформя нацията, българската идентичност е една от версиите на османската, както има и гръцка, албанска, турска, сръбска, арменска, еврейска и пр. нейни разновидности. Османската империя с всичките кусури (между другото кусур е турска дума) е забележително мултикултурално постижение, към което ние имаме значителен принос, и е време да започнем да го разбираме и ценим. Така ще се чувстваме по-спокойни със себе си.

- Казват, имената на селищата са белег за владеене. Дали побългаряването им гарантира оцеляването на българското?

- Склонен съм да поставя под въпрос тезата, че имената са белег за владеене, те по-скоро са белег за историческата традиция. Овладяването на територията на едно населено място е въпрос на гражданска активност и добро управление. Ако градът е завладян от местен феодал, който прави каквото си иска, няма значение какво му е името. Преди време наричаха Велинград Беевград - на името на бившия кмет и депутат от ДПС, Девин беше известен като "града на Доган", а Дупница - като града на Братя Галеви, които минаха в нелегалност. Хората си връщат града, когато в него се върнат законът и гражданското участие. Такава гражданска реституция винаги приминава през нов обществен договор и излъчване на добро лидерство - например дълги години Кюстендил беше градът на ВИС и изглеждаше ужасно, но кметът Паунов успя да го върне на гражданите, въпреки яростната съпротива на окопалите се феодални интереси. Друг ярък пример е Бургас, който се преобрази при управлението на кмета Димитър Николов. Не знам кой го владееше преди, но сега определено е град на бургазлии и те основателно се гордеят. Нека се научим да си избираме силни лидери, да ги подкрепяме в добрите начинания и да ги критикуваме за провалите. Когато градовете ни започнат да процъфтяват, ще видите как ще спрем да се вълнуваме толкова от имената им.

- Новата забрана за пушене на обществени места не е ли намеса в личните ни решения?

- Мярката предпазва всички останали от вредоносния навик на пушачите и е част от световната тенденция. През зимата в Канада е трудно да пушиш пред сградата, защото температурите стигат минус 40 градуса. Въпреки това хората излизат да димят навън. Така че воплите заради въвеждането у нас са пресилени. Трябва обаче да внимаваме да не превърнем пушачите в ново малцинство, което е политически коректно да бъде дискриминирано, презирано и тормозено. Интересно е доколко пушенето ще се превърне в протестно поведение. Познавам пушачи, за които забраната стана стимул да откажат вредния навик. Навярно ще има и такива, които героично и самоотвержено ще продължат да се тровят, но поне няма да да тровят останалите.

- Чу се, че ще бъдат толерирани "доносници", които докладват къде нарушават забраната.

- Лоша идея, доносничеството винаги развращава. В цивилизованите общества, когато някой нарушава правилата, другите му правят забележка и го призовават да ги спазва, а не докладват на органите. Развитието не се постига чрез репресия, а чрез интернализация на нормите и етична саморегулация в общността.

- Европейска България няма да пуши на обществени места и ще има улици само с български имена. Можете ли да продължите списъка?

- Нито едното, нито другото ще е вярно. Ще има пушещи на обществени места, ще има и улици с небългарски имена. И още много отклонения от нормата. В европейска България, която възниква пред очите ни, ще има много паралелни версии за това как трябва да се живее, какво име да носиш, каква идентичност да избереш, в каква истина да вярваш и трябва да се научим да живеем с този плурализъм и произтичащата от него несигурност.

- Миналата седмица в европейска България взрив на склад за боеприпаси отне живота на трима.

- Тази трагедия за пореден път ни показва, че човешката немарливост и безотговорност са далеч по-опасни от природни стихии. Земетресението в Перник ни убеди колко сме безпомощни пред природата. Много ни уплаши, но не взе човешки жертви. Взривовете обаче взеха. Трагедията в с. Бисер също бе поради човешка немарливост - зле поддържани язовирни стени. Повече от ясно е, че не можем да укротим земята и да избегнем природните бедствия. Но е напълно във възможностите ни да се предпазим от бедствията, които сами създаваме поради дезорганизираност, безхаберие, корупция и глупост. Налага се да се отнасяме по-отговорно към онова, което зависи от нас, а то никак не е малко. Мисля, че това е поуката.

24 часа

Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова
Снимка: Йордан Симеонов