Възродителният процес не е спорен епизод от миналото, а документирано престъпление на комунистическия режим в България. През 80-те години държавата насилва своите граждани - мюсюлмани да сменят имената си, забранява им да използват турски език, да изповядват вярата си и накрая прогонва стотици хиляди от родината им. Това е организирано насилие, извършено от властта срещу собствения ѝ народ.
Има убити, има изпратени в Белене и в затворите, има семейства, изтръгнати от домовете си с по един куфар в ръка. Има деца, застреляни от органите на държавата.

Това не е трагедия без автор, а престъпление с конкретен политически режим зад него.
За тези действия няма нито една влязла в сила присъда. Никой не понесе отговорност.
БКП признава Възродителният процес като "груба грешка" и "нарушение на конституционни права", но не признава престъпление, вина и конкретни извършители.
Без справедливост няма помирение, а държава, която не осъжда престъпленията си, оставя отворена вратата те да се повторят.