Близо 70 представители на местните власти, на различни министерства и неправителствени организации, както и експерти от АБГР и Гражданско сдружение „Евет”, взеха участие в Национална кръгла маса на тема „Участието на местните власти и местното партньорство – условия за ефективно изпълнение на политиката за интеграция на ромите” на 8 юни в гр. София. Срещата се реализира по кампанията „Благодарим ти, Кмете!” от Коалиция от 15 ромски организации под патронажа на Н. Пр. Юдит Ланг, Посланик на Унгария в Република България и в партньорство с Асоциацията на Българските Градове и Региони и Община Каварна.
Срещата допринесе за дебата около създаването на новия стратегически документ за интеграцията на ромите, който ЕК очаква от всички страни-членки със значителен брой ромско население до края на годината, чрез въвличането в него на кметовете. Основният въпрос на дискусията беше какъв механизъм да се разработи, който да координира усилията на публичните власти и който да осигури ангажираност не само на националната власт, но и на кметовете и общинските съвети да работят по проблемите на ромите на местно ниво.
Н.Пр. Юдит Ланг откри срещата с реч, в която подчерта, че ЕС поема ясен ангажимент към своите граждани от ромски произход чрез създадената рамка за национални ромски стратегии, готовността да отдели ресурси, да мониторира и обновява механизмите и приоритетите, очертани от националните власти, за да има гъвкавост и ефективност. Тя посочи като пример целите на своята страна в тази връзка: 100 000 роми да се реализират на пазара на труда и 20 000 млади роми ще имат завършено образование до 2020 г. в Унгария.
От своя страна, представителят на българското правителство на срещата, г-н Георги Кръстев, зам. председател на НСЕИВ, подчерта, че България ще се стреми да създаде оперативен документ, чиято визия ще бъде изработена заедно от държавата и гражданските организации. Той наблегна върху необходимостта бъдещата стратегия да съдържа ясно разписани отговорностите на различните министерства, ангажирани с отделните приоритети по интеграцията на ромите. „Трябва да се мисли за законов механизъм, който да ангажира и общините да работят по тази стратегия”, подчерта г-н Кръстев и отпрати послание, че занапред бизнесът също трябва да бъде привлечен като партньор в целия процес”.
Гледната точка на местните власти, членове на АБГР, представиха дългогодишният председател на Столичния общински съвет Владимир Кисьов и доц. д-р Милена Стефанова. Г-н Кисьов смята, че трябва да се работи върху манталитета и върху премахването на непоносимостта на съграждани едни към други, заради етническата или религиозната им принадлежност. „Всички заедно трябва да искаме изпълнение на отговорностите от страна на държавата, под които се е разписала под формата на приети стратегии и документи”, апелира Кисьов, а г-жа Стефанова допълни, че най-важното в случая е всички заинтересовани страни да работят заедно и да има по-силен натиск от страна на гражданското общество за работа по процеса на ромската интеграция.
Кметът на Община Куклен, инж. Димитър Сотиров, наблегна върху осигуряването на приемственост между кметските екипи при изпълнението на политиката за интеграция на ромите чрез законов механизъм, който може да се разработи, за да задължи кметовете да водят последователна общинска политика за интеграция на ромите, без значение от коя партия са. Това негово предложение бе подкрепено от всички присъстващи кметове и заместник-кметове, а г-н Иван Сотиров, зам. кмет на Столична община, допълни, че е нужен и диференциран подход, според който властите да подхождат към ромите в зависимост от нуждите им по различните места. Според зам. кмета на София трябва да има законова рамка, която да подкрепя кметовете, които работят по ромската проблематика и да санкционира онези от тях, които не вършат нищо в тази област.
Кметът на Община Каварна Цонко Цонев, отличник в интеграцията на ромите от неговата община, също заяви, че е нужен нормативен механизъм, разработен от държавата, с който да се гарантира участието на местните власти в реализацията на ромската интеграция, но и да се осигурява строг мониторинг от страна на държавата. Той подчерта, че ролята на местните власти в този процес е основна, защотото ромите са част от местната общественост и местната територия. „Няма как да искаш от едни граждани те да изпълняват отговорностите си, при положение, че ти ни си им задоволил нуждите като граждани”, заяви Цонко Цонев и предложи подобна срещата между общините по ромския въпрос да се направи и след изборите, за да има приемственост между това, което се говори сега и това, което ще се прави след изборите.
За дебата допринесоха и данните, представени от организаторите на събитието, за реалностите на местно ниво. Според проучване, проведено в 25 общини, кметовете изработват планове за интегриране на ромите, но в повечето случаи тези документи са формални, не са обезпечени ресурсно, нямат инструмент за мониторинг и оценка на прогреса и нямат никаква връзка с местните стратегии за развитие. Стана ясно още, че повечето от изследваните общини провеждат проекти с фокус върху роми, но те са частични и необвързани от обща стратегия и след края на целевите средства, без осигурено общинско финансиране, дори и при положителни резултати, тези инициативи не са продължавани. Самите роми пък не се чувстват включени и в по-голямата си част не разпознават ползите от проведените проекти.