Един език може да се владее перфектно – винаги има какво още да се научи. Езикът е като жив организъм, който винаги се развива

Нихал Йозерган – кърджалийка, отраснала в стария квартал на града и макар че животът я завърта в други географски ширини, носталгията по родния дом никога не я напуска.

Професионалният й път започва в края на 80-те години. Работи рамо до рамо с Кеворк Кеворкян, Дмитри Иванов и Нери Терзиева. Прави стаж в Съветския съюз в популярното предаване „Взгляд“. Като студент пише и за в. „Нов живот“. Работи в турски медии и като кореспондент на българските национални телевизия и радио. Пише за всекидневниците “Стандарт”, “24 часа”, “Труд”.

Прави документални телевизионни продукции, журналистически разследвания, репортажи, коментари… Близо две години работи и към посолството на Република България в Анкара като официален преводач, секретар на дипломатическата ни мисия и личен асистент на посланик Надежда Нейнски.

През 2019 г. бе отличена с наградата на Движение КРЪГ в Кърджали – „Мултикултурният човек“.

Доскоро бе „Българският глас в Турция“, информиращ ни за случващото се в южната ни съседка. Сега сменя житейската си посока. От декември 2019 г. вече е асистент и преподавател към Катедрата по Тюркология и алтаистика към Софийския университет с ръководител на катедрата проф. д-р Ирина Саръиванова. Тя води лекции по „Увод в теорията и практиката на превода“ и „Практически турски език“.

Защо предприема тази коренна промяна в своя личен и професионален път пред „Нов живот“ разказва самата Нихал Йозерган.

-Нихал, ти вече си асистент в Софийски университет, катедра „Тюркология и алтаистика“. Сменяш журналистика с преподавателска дейност, оставяш Турция и се завръщаш в България. Разкажи ни как реши да поемеш тази изцяло нова посока в живота си и в кариерата?

-Това решение дойде спонтанно, но и обмислено. Признавам, че съдбата също изигра своята роля и провокира някои събития. В посолството на Република България в Анкара работех при изключително интензивен режим на работа.

Спечелих конкурс за официален преводач в Министерството на външните работи и секретар на дипломатическата ни мисия. Едновременно  бях и личен асистент на посланик Надежда Нейнски. Отговарях за връзките с български, турски и чуждестранни журналисти, както и за връзките с институциите и медиите. Всеки ден пишех преглед на основните новини и статии в печатните и електронни издания за най-важните политически събития в Турция. Поддържах и фейсбук страницата на посолството. 

-Тази работа със сигурност те обогати в житейски и професионален план.

-Наистина, натрупах безценен опит, за който съм благодарна на хората, с които работих. Изключително натоварена, но и много ползотворна и успешна беше работата ни с всички колеги в мисията, особено в периода на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Тогава организирахме три големи конференции на ниво министри – енергийна, за сигурност и за овластяване на жените в обществото.

Незабравимо беше откриването на реставрираната българска светиня в сърцето на Истанбул – Желязната църква „Света Стефан” с участието на премиера Бойко Борисов и турския президент Реджеп Ердоган. Аз и колега от турската обществена телевизия ТРТ бяхме водещите на това вълнуващо събитие.

 -И все пак ти реши да смениш професията си.

-Умората започна да си казва думата и постепенно назря идеята за промяна. Философската дилема пред мен бе – да се върна към журналистиката или да отворя нова страница. Дадох си малко почивка – за пръв път в живота си. Разглеждайки новините в сайта на Софийския университет случайно видях, че има обявен конкурс за асистент по практически турски език. Бяхме четирима кандидати. Явих се и го спечелих. И така, от декември 2019 г. вече съм част от академичния състав на катедра „Тюркология и алтаистика” към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ).

 -Ти владееш перфектно и български, и турски – това е огромен плюс. Разкажи за специалността?

-Благодаря за оценката, но не смятам, че един език може да се владее перфектно – винаги има какво още да се научи. Езикът е като жив организъм, който винаги се развива. Още повече, че съвременният книжовен турски език е сред най-богатите и пъстри езици. Повлиян е от многовековната историческа традиция на старотурски, османски, арабски и персийски. Разбира се, и от процеса на озападняване – след революционната езикова реформа на Ататюрк и приемането на латиницата.

Нашата специалност се отличава със своята близо 70-годишна история и опит. Тя е единствената в България, която освен основния турски език, дава възможност за изучаването и на азербайджански, казахски, корейски, монголски, както и османски. 

-Ти какво преподаваш?

-Аз съм титуляр по дисциплините: разговори, писмени – съчинения и преразказ, тематична лексика, превод от български на турски език. А зимния семестър водех и упражненията по „Увод в теорията и практиката на превода”.

Тенденцията е от следващата академична година да поема няколко нови избираеми дисциплини: медии и език, официална и бизнес комуникация, държавно устройство на съвременна Турция.  Разбира се, ако студентите проявят интерес към тях. 

-Даваш старт на новата си кариера в условията на извънредно положение. Работиш с твоите студенти онлайн. Как се справяш?

-Работата в Университета с колегите от катедрата и със студентите много ми допадна. Смятам, че ще бъда полезна и ще предам натрупания си опит до тук. Младите хора от 3-ти и 4-ти курс, на които аз преподавам, са много старателни, дисциплинирани и най-важното е, че идват редовно на лекции. С голямо желание учат турския език. Усвоят нови знания за страната, културата, обществото, медиите, традициите и бита в Турция.

В момента директният контакт с тях искрено ми липсва, защото преминахме към дистанционно обучение във виртуалните класни стаи. Преподавателите също се обучаваме чрез уебинари за ползване на повече възможности на системата Moodle. 

-Как студентите привикват към новата виртуална среда?

-Младите хора много по-бързо се адаптират към новите условия, но аз искрено се надявам извънредното положение заради коронавируса да приключи скоро. Ще ми се виртуалната среда да не се наложи изцяло. И дай боже, от септември да се върнем към нормалния ритъм на живот и преподаване. Хубаво ще е студентите отново да изпълнят аудиториите на Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към Софийския университет. 

-Ти обучаваш бъдещите преводачи. Кое е най-важното, на което трябва да ги научиш?

-Едно от най-важните неща, на които ги уча, е „да мислят на турски”. Това е важно, за да схванат логиката на изречението, а не да превеждат буквално. Важно е и да се научат да интерпретират. Това е трудна задача, защото говорим за чуждоезиково образование, друга граматична система, друга стилистика, но тъкмо това е основната мисия на един преподавател. 

-И колко строг преподавател смяташ да бъдеш?

-Не смятам, че съм строга, защото по природа съм диалогичен и топъл човек, но определено съм взискателна и очаквам същата сериозност от студентите при изпълнение на заданията. 

-Тези хора ще завършат. Какво им предлага тази специалност?

-С полученото солидно образование те ще имат шанса да се реализират както в държавния сектор, така и във частните фирми. Възможности за реализация в културната, научната и обществената сфера, международните отношения, туризма, в посолства, в медии и издателства. Също така кариерно развитие в български институции – министерства, държавни агенции, митници, полиция, служби за сигурност, както и в много други области.

Голямо наше предимство е, че студентите ни, освен че се подготвят за преводачи с висока обща култура и познания по странознание за модерна Турция в занятията по османска дипломатика, се учат да работят с паметници и документи от османските архиви. 

-А в сферата на образованието или бизнеса например?

-Друг важен аспект на обучението е, че студентите ни имат възможност да придобият допълнителна професионална квалификация за учители в средните и специализираните училища, която отговаря на държавните изисквания – педагогически модул за учители по турски език и литература. Могат да кандидатстват за работа в турски фирми, развиващи дейност в България, както и в български фирми в Турция.

Турският бизнес проявява голям интерес към нашата страна поради географската близост, добросъседските отношения и членството ни в ЕС. Южноевропейските регионални представителства на много големи международни фирми,  базирани в София, търсят служители, които да знаят на много добро ниво турски – писмен и говорим, за да водят бизнес комуникациите чрез българския офис с турските си клиенти.

 -Може би и академична кариера?

-Точно така. Не на последно място те могат да изберат да останат в Университета – в някоя от магистърските и докторски програми в нашата катедра. Освен това участието им в програмата „Еразъм” за размяна на студенти им дава възможност да учат един семестър в турски университет в Истанбул, Чанаккале или Анкара.

Цялата информация за кандидатстудентската кампания 2020-2021 г. могат да получат на сайта на Университета или да влязат във Фейсбук страницата ни: Кандидат-студенти 2020. Отсега им желая успех.

 -В много части на страната, както и в Кърджалийско, се говори турски, но той е различен от книжовния език в Турция. Може би е голямо предизвикателството да учиш майчиния си език, но литературно, тоест отново? Ще има ли хора да се решат на това?

-Очакваме нашата специалност да изберат завършилите езикова гимназия, но също така многото кандидат-студенти, колебаещи се какво да учат. Приемът е чрез състезателен изпит по един от западните езици/руски или матура по един от тези езици, които се прибавят към оценката от дипломата за средно образование (държавен зрелостен изпит или от задължителната подготовка) и оценката по чужд език.

Нашият адресат са и учениците от смесените райони, които са естествени носители на турския език. Чрез образованието, което те ще получат при нас, ще могат да бъдат много по-уверени на майчиния си език и да надградят езиковите си знания. Това ще ги направи по-конкурентоспособни при кандидатстване за работа. 

-Турският е и твой майчин език. Как се справи, когато се премести да живееш в Турция?

-Аз знаех турски, защото майка ми ме научи да чета и пиша още преди да започна училище. Въпреки това, когато отидох за пръв път в Турция, много се затрудних да наваксам пропуските си в лексиката, речника и да поправя погрешно заученото. След много труд и усилия достигнах до нивото, на което съм сега.

Заблуда е, че ако турският език ти е майчин, ти го знаеш. Тези младежи, избирайки нашата специалност, ще могат да компенсират липсващите знания по книжовен турски език, литература и история. 

-Има преведени турски автори у нас, както и на български в южната ни съседка, но за мащабите на литературното богатство на двете страни делът на преведените произведения е малък. Какви са твоите наблюдения в тази посока?

-Смятам че едни от най-добрите преводачи на турски автори у нас са онези, чиито майчин език не е турският. И обратно, по-добрите преводачи на българска литература на турски език идват от средите на нашите изселници, а не сред специалистите родени и изградени в Турция. Естествено, че има и такива, които са много добри и в двете посоки на превода, но това е по-рядко наблюдавано. Ако ние успеем да „произведем” бъдещи добри преводачи и на двата езика, това неминуемо ще се отрази на качеството и количеството преводна литература в двете страни. А това на свой ред ще спомогне за по-доброто опознаване на двата народа и тяхното сближаване.

Твърде популярните и харесвани от българския зрител турски сериали за сега са заели голяма част от преводното пространство, но аз бих искала да има повече обмен на културна и народна дипломация между България и Турция, точно затова избрах новото си поприще. 

-Със сигурност ще се отдадеш изцяло на новата си работа, но все пак ще продължиш ли да бъдеш и журналист? Тази тръпка да си в пулса на събитията едва ли ще те напусне?

-За разлика от работата в дипломацията, където няма как да се съчетаят журналистиката и ангажимента към дипломатическото представителство в чужбина, работата на преподавател в Алма Матер не изключва журналистическата ми дейност.  Академичното поприще ще поощри изследванията ми в научната област. Журналистиката, освен че е първата ми любов, е и най-голямата ми страст. А човек трудно се отказва да следва страстите си… Най-добрата комбинация би била да съумея да съчетая богатия си журналистически опит и академичното ми развитие в полза на студентите в специалност „Тюркология”, за което полагам искрени усилия.

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

със съкращение от /noviivot.info/