Тюркската нова година
Празник на слънцераждането
/Древна тюркска традиция, пренесена в Европа и популярна днес по света/
Наименованието "Нардуган (Nardogan)” се състои от два корена: "нар" на старомонголски – слънце; и "дуган" /доан/ на тюркски /турски/ значи – раждащ се, т.е. "раждащо се слънце".
Според Тюркската митoлогия, Слънцето било неразделна част от живота на тюрките, които обитавали обширните територии, обхващащи планините и степите на Средна Азия и Сибир. Според вярванията на древните тюрки: На 22 Декември, когато денят е най-къс, а нощта е най-дълга, "денят и нощта воюват помежду си и накрая денят побеждава нощта". И "победата на Слънцето над мрака" (нощта), т.е. удължаването на деня за сметка на нощта, се възприемало като "Раждане на Слънцето", което е било признак на едно ново раждане, начало на нов живот. В знак на благодарност към Тенгрѝ (Бог), че им връща пак Слънцето, тюрките отправяли молитви към Него. И вярвайки, че молитвите им ще стигнат до Бог, те оставяли подаръци под свещеното за тях дръвче – ела (или бял бор) и връзвали на клоните ѝ (му) парченца плат с пожелания за новата година. Това ставало повод за устройване на празненства, като са пеели и танцували под "свещеното дърво". Това вечнозелено дръвче, което е било на голяма почит сред древните тюрки, се е смятало за "дървото на живота и знанието" и символ на "безсмъртието".
За този празник, домовете се почиствали и украсявали, най-хубавите дрехи се обличали, по-възрастните се посещавали от по-младите, гощавали са се със специално приготвени храни, изсушени – месо и плодове, сладкиши и др. Цялото семейство, роднини и близки са празнували заедно, защото се вярвало, че колективното празнуване носело дълголетие и щастие.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛЪНЦЕРАЖДАНЕТО!