Home

„Земеделието в Зелената сделка на ЕС" - Ловеч

Грaжданско Сдружение “ЕВЕТ” организира и проведе семинар в град Ловеч на тема: „Земеделието в Зелената сделка на ЕС", в партньорство с Фондация “Конрад Аденауер” и със специалното участие на Асим Адемов - евродепутат ЕНП (2019/2024), и с гост-лектори: Светлана Боянова - Институт за агростратегии и иновации, Нурай Дуран - фермер-животновъд, д-р Йелиз Еролова и д-р Юлия Попчева от ИЕФЕМ-БАН. Участници в двудневния форум са координатори и членове на сдружението от цялата страна.

Ергин Емин, председател на ЕВЕТ, представи как изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. Европейският зелен пакт, известен като Европейската „Зелена сделка“ ще допринесе за превръщането на ЕС в модерна, ресурсно-ефективна и конкурентоспособна икономика, при което:
- До 2050г. да няма нетни емисии на парникови газове
- Икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси
- Нито един човек или регион няма да бъде изоставен
Европейският зелен пакт ще се финансира от Плана за възстановяване и седемгодишния бюджет на ЕС.
На 20 май 2020г. ЕК представи стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екосъобразна продоволствена система. Стратегията е част от Европейския зелен пакт. Тя е програма на всички етапи на производството на храни – от производството до потреблението.
Как целите на Зелената сделка са отразени в стратегическите планове на общата селскостопанска политика на ЕС, ще дам думата на г-н Асим Адемов, досегашен наш евродепутат от групата на ЕНП и член на постоянната комисия по земеделските въпроси на европейския парламент.
Светлана Боянова разясни пред аудиторията, че осигуряването на пространство за природата, намаляването на употребата на пестициди, защита на опрашителите, подобряването на здравето на почвата за повишаване на устойчивостта на климата са предпоставки за здравословен и печеливш селскостопански сектор.
Земеделските стопани са изправени пред перспективата за все по-големи разходи за суровини за заместване на ерозиралите почви, експлоатацията на водните ресурси и справянето с променливите и екстремни метеорологични условия, дължащи се на изменението на климата.
Възможностите да се намалят по-високите разходи за производителите и за да се осигури финансова подкрепа за зеления преход са в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Многогодишната финансова рамка (МФР) на Съюза осигурява 384 млрд. EUR през следващите 7 години. Бюджет на ОСП на ЕС-27 (2021-2027г.)
Първи стълб 291 091 млрд. EUR
Втори стълб 95 665 млрд. EUR
В предложението на Европейската комисия за ОСП след 2021 г, се призовава за радикална промяна в управлението на ОСП от съответствие към изпълнение.
Запазват се разходите за плащания, базирани на площ, и се призовава за по-голяма упоритост (твърдост) на действията по околната среда и климата. Европейската комисия предлага въвеждането на нова зелена архитектура, включително екосхеми в първия стълб за постигане на амбициозните цели.

Нурай Дуран посочи, че амбицията на Зелената сделка не е да ограничи производството, а да предотврати замърсяването, да избегне изменението на климата, да възстанови екологичното разнообразие и да подобри здравето. Това води до разработване и разпространение на технологии и практики, водещи до увеличение на производителността, като същевременно ще намали нейния отпечатък върху околната среда.
Решенията, свързани с агроекологията и регенеративното земеделие, предлагат обещаващ подход. Потенциалът на земеделие 4.0, основано на прецизно, интелигентно и цифрово земеделие, също дава възможност за значителни икономии на суровини и води до намаляване на парниковите газове.
При приемане на стратегията „От фермата до трапезата“ са необходими:
- По-силна нормативна база
- Целенасочени средства от ОСП за Зеления преход
- Пазарно-ориентирани инструменти и подходи
- Показатели за наблюдение на изпълнението
- Инвестиции в научни изследвания и иновации

Иелиз Еролова и Юлияна Попчева споделиха, че климатичните промени, природните бедствия и изменението на околната среда влияят пряко и най-често деструктивно върху състоянието на недвижимите културни ценности/паметници на културата (жилищни, религиозни и друг тип сгради, мостове, археологически обекти, и т.н.), които в много случаи са неотменна част от местната памет и идентичност, но са и важен фактор за развитието на културно-исторически туризъм в помощ на местните икономики. Днес говорим за „културно наследство в риск“ и търсим начини за неговото опазване, насочени към преодоляване на заплахи от различно естество. Един от най-важните съвременни подходи са т.нар. „зелени политики“. Чрез тях се предлагат мерки за устойчиво възстановяване на исторически обекти, за разработване на ефективни решения при опазване на културното наследство и намаляване на уязвимостта му към климатични промени и ситуации на бедствия. В същото време, самото културно наследство има свое място и приносно значение при формирането и прилагането на „зелени политики“.
Колективната монография „За недвижимите културни ценности с местно значение. Примери от Балчик, Каварна, Сандански и Гърмен“ е важна стъпка в изследването на потенциала на недвижимото културно наследство с местно значение и възможностите за неговото интегриране в локални бизнес, туристически, културни и обществени инициативи, в това число и свързаните със „зелени политики“. Анализирани са различни проблеми по примера на четири общини, свързани с грижата към културните паметници и са направени различни предложения за развитието им като туристически ресурси, които биха имали положително влияние върху местните икономики и демографско развитие.
В европейски план все повече се работи в посока на обновяване на градската среда чрез културното наследство и насърчаване на преустройството и въвеждането в експлоатация на сградите и съоръженията обявени за културни ценности. Не на последно място, активно се развиват политики за постигане на баланс между достъпа до културното наследство, развитието на устойчив културен туризъм и природното наследство.
Изданието се финансира в рамките на Научна програма Б, проект BG05M2OP001-1.001-0001 “Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски съюз.
 

Програма

 

ЕВЕТ