Роден в с.Крепча Търговищка област, Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Турска филология”, с втора специалност “Български език и литература”.
Започва работа като учител по български език и литература в родния си край. Няколко години е областен кореспондент на сп. “Йени хаят” (Нов живот). Периодично работи и като литературен сътрудник в Българското национално радио. През 1989 г. е принуден със семейството си да емигрира в Турция. Настанява се в гр. Бурса, където работи като преподавател по турска литература до 2005 г.

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
На онези, които имат дързостта (или
наглостта) да ме питат: „Защо пишеш и на
български, турският не ти ли стига?“
този език,
българският,
е моето завидно имане,
по-богато от съкровищниците
на славни крале
чрез него аз си създадох
чудно мироздание,
в което летя волно
с изящните си
земни криле.
този език
е безценен дар
от птиците на таз земя,
унаследеното кътче от божествения
земен рай;
изпих го с години като еликсир
с жажда голяма,
но тази жажда е неутолима
и за нея
няма край.
в свежестта му
улових дъха
на лудогорската угар,
в твърдостта му –
на планинския кремък якостта;
в шепота му усетих болката
на стария гъдулар,
пеещ,
въздишайки тежко,
за Севдината красота.
опияних се
от този език,
ухаещ на майска роза,
а понякога от гърмежа на словата му –
куршуми ;
запаметих стиховете,
изпяти без фалш и без поза,
пред певците му вечни
коленичих чинно,
без думи…
пленен
от магията му
преследвам го от години,
уморен ли съм? може би!
но винаги съм горд!
този език е записан
като съдба на челото ми,
този език –
езикът на таз земя
и на тоз народ!
ноември 2025
ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ…
Преди да тръгнеш, прости се
със сънливото було на зората,
напълни манерката с изворна прохлада -
гората ще те постави
между верните си приятели,
макар из нея да шетат
и върлите ти душмани.
пътищата оплетени да не те притесняват -
тайните разгадавай с магическия си поглед.
остави вратата отключена,
а прозореца си открехнат
и птичи пера не настъпвай,
че ще погубиш небето.
нека гласът ти отеква
като ехо на синя мълния -
топла е песента и пътеките
на стъпките й се радват -
дай на душата й вечност, щедрост й дай
и смирение.
но помни, че никой не знае
за пътищата обратни,
че в пропастите невидими
страшни закани бълбукат,
затова се готви за битката,
с която те благославям
и сол си вземи за раните
преди да тръгнеш
ЖИВОТ НА КРЪСТОПЪТ
като пътник,
изминал пътища трънливи,
аз все вървях, издишвайки искрящи пари;
сред погледи изненадани
и овации диви
прескачах пропасти и мрачни дувари.
нито за час питах,
нито сезон избирах,
сам се подлагах на дивашко изпитание;
изтрих от речника си
думичката „страх”,
пях за родния си дом дори и в изгнание.
както костенурката
носи своята къщурка,
вечно мъкнех със себе си мъката парлива
по бащината стряха
с майчината люлка
и по китната градина - тъжна и мълчалива.
там, където ходих,
като скромен подарък
поднесох чувствата си на обич и вярност;
знаех, че този живот
е невероятно кратък
и че не бива да съм като неблагодарен гост.
откъдето минах,
оставих спомени трайни,
а не душевни мостове, разрушени без жал;
неволно може да съм
присвоил чужди тайни,
но любов не съм просил, нито пък съм крал.
изстрадах всичко явно,
но гнева си го скрих,
за да не съм лош пример на милите ми внуци;
създадох си приказна вселена -
стих по стих,
далеч от земни неправди и людски зулумлуци.
накрая на неизбежен
кръстопът съм разпънат
и пред чудатостите на съдбата вече немея -
този живот ми завижда
за мечтите непонятни,
а смъртта се опасява, че ще я надживея.
***
Ахмет Емин Атасой е автор, пишещ на турски и български език. Член е на Синдиката на турските писатели, на Съюза на българските писатели и Българския П.Е.Н. център. Участва в редица международни литературни форуми и полага особено големи усилия за заздравяването на българо-турските културни връзки.
Автор на поетични книги и сборници, сред които, издадени в България: “Насаме с твоето отсъствие” (Sensizliginle Beraber, на турски, 1968), “Стихотворения на поети – български турци от 1967″ (1967, 1969), “Молебен за дъжд” (2004), “Детски стихотворения” (“Cocuk Siirleri”, на турски, 2005), “Преди да тръгнеш” (2010), “Огнена книга” (2012), “Антология на българската поезия от 60-те години на XIX век до днес” (2014), “Това оставям” (2014), “Животът ми бе един вик” (събрани стихотворения на турски, 2014), “Пеперуди и лешояди” (2016), “Все още съм потребен” (2019), “Антология на съвременната турска поезия” (2019), “Задъхани слова” (2020), “Криле от надежди” (2021), антологична стихосбирка – билингва (на турски и български) “Kendi Kendimle Yuz Yuze / Лице в лице със себе си” (2021); лексикология: “Yeni Bulgarca – Turkie Sozluk / Нов българо-турски речник” (2019); в Македония: “Ехо на ехото” (2008); в Румъния: “Жар и пепел” (“Jar Si Spuza”, 2010); в Турция: “Докато Дунав шуми в душата ми” (1994), “Сред водовъртежа на чувствата” (1994), “Листа, обидени от вятъра” (1998), “Прогоних нощта от моя прозорец” (1998), “За любовта няма възраст” (1999), “Капка по капка” (1999), “Море от обич” (стихотворения за деца, 2001, 2011), “В търсене на въглени в пепелта” (2004), “Опияни ме този свят” (2004), “В навалицата на самотата” (2007), “Гурбетчийски залези” (2010), “Огнена книга” (2012), “Пеперуди и лешояди” (2016), антологична стихосбирка – билингва (на български и турски) “Премълчаното на два езика / Iki Dilde Sustuklarim” (2018), “Пролетна чистка” (2019); сборници и антологии: “Антология на румелийските мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни” (2001, 2013), “Полъх от Бурса (2007), “Антология на румелийските мотиви в турския разказ от Танзимата до наши дни” (2013), “Антология на руската поезия от началото на XIX век до наши дни” (2013), “Съвременна българска поезия” (два тома на български и турски, 2018); есета и литературни ескизи: “Витрина на спестени отражения” (2004); литературен етюд: “Поезията на Зия Осман Саба” (2013).
Превел е над четиристотин и петдесет български, руски и др. поети на турски и над сто турски поети на български. Някои от неговите творби са преведени на различни чужди езици. Представен е в няколко международни литературни списания и антологии.
Носител е на “Голямата балканска награда за поезия” (Румъния, 2008), наградата на Академията за европейска култура “Орфеева лира” – “За принос в националната и европейска култура” (България, 2008), на Почетния знак “За дружба и сътрудничество” (Руска федерация, 2015), награда “За принос в областта на художествения превод” (Турция, 2017) и др. Годишната награда за поезия на СБП (2020), Почетния знак на Министерството на културата на Република България “Златен Век” – печат на Цар Симеон Велики – златен (2024) и др.