София, 27 ноември /Невин Мустафова, БТА/
От началото на годината до края на октомври едва 23-ма чужденци у нас са получили статут на бежанци, а закрила са потърсили 5 232-ма. Близо 3 хиляди от тях са сирийци, като над две трети са заявили, че искат да се върнат в родината си, ако там бъде преустановен военния конфликт. Това каза в интервю за БТА Димитър Киров, юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/.
Причината бежански статут да придобият толкова малко чужденци е, че останалите кандидати не са отговаряли на условията, уточни Киров. Той съобщи, че общият капацитет на всички центрове за настаняване на бежанци в страната е около 4 хиляди души, като в някои от тях са настанените почти двойно повече хора.
В центровете има недостиг на преводачи от арабски език, недостатъчни са също и учителите по български език в Интергационния център към агенцията. В края на този месец се очаква да получим дългоочакваната техническа, финансова и експертна помощ, поискана от ЕС, каза още Димитър Киров.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Колко са общо бежанците от Сирия в момента и с колко са се увеличили от началото на годината
досега?
Отговор: От началото на годината до края на октомври 5232 души са потърсили закрила у нас. От тях статут на бежанец е предоставен на 23-ма души, а на 298 е отказан. За този период хуманитарен статут са получили 1250 лица. През октомври молби за придобиване на статут са подали 1255 души от 21 държави /в това число 490 деца/, като статут на бежанец са получили шестима чужденци от три държави, на 12 чужденци от четири държави този статут е отказан, а хуманитарен статут са получили 285 души от 8 държави. От началото на годината до края на октомври в топ 10 на страните, от които има най-много подадени молби за придобиване на статут са: Сирия - 2982, Алжир - 432, без гражданство - 412, Ирак - 210, Афганистан - 193, Мали - 176,Мароко - 100, Кот Д`ивоар - 80, Камерун - 76 и Сомалия - 70.

Въпрос: Защо се оказахме неподготвени за бежанската вълна? Кои са най-съществените пропуски?
Отговор: Допреди два-три месеца към агенцията работеха около 130 души. При този масов бежански натиск, сами разбирате, че ДАБ няма как да се справи. Интервюиращите в София са 9 души, в с. Баня - едва двама, а в с. Пъстрогор - трима при около вече 10 хиляди подадени молби.

Въпрос: Колко са бежанските центрове в страната, къде са съсредоточени и колко бежанци са настанени в тях към момента?
Отговор: В София освен Регистрационно-приемателния център /РПЦ/ за чужденци на ул. "Монтевидео" 23, в кв. Овча купел, има още два центъра за настаняване - в кварталите "Военна рампа" и "Враждебна". Центрове има още в с. Ковачевци, с. Баня, териториален център в с. "Пъстрогор" и в Харманли. Общият капацитет на всички центрове в страната е около 5 хиляди души, като в някои от тях капацитетът е надхвърлен почти два пъти.

Въпрос: Защо условията в някои от тези центрове са толкова лоши? Какво се прави за подобряването им?
Отговор: Регистрационно-приемателния център в кв."Овча купел" е обновен изцяло, центъра в с. Баня също е претърпял реновиране, като капацитетът там е за 70 души, а са настанени над 140. Откритите нови центрове за настаняване са сгради с отпаднала необходимост и са предоставени на агенцията в лошо състояние. От днес за утре няма как да им се направи ремонт, а в същото време сме задължени да настаним тези хора някъде.

Въпрос: До придобиване на статут на бежанец какви са правата и какви са ограниченията пред емигрантите?
Отговор: Най-важните права на търсещия закрила са предоставянето на подслон и храна. По Закона за убежището и бежанците по време на производството до придобиване на хуманитарен или бежански статут, чужденецът има право да остане на територията на страната, като му се предостави подслон и храна. На регистрираните и настанени в центровете чужденци държавата предоставя по 65 лв. на месец за храна. От тази сума се възползват и децата. Тези от емигрантите, които са настанени на външни адреси, нямат право на финансовата помощ. Докато трае процедурата, чужденците са здравноосигурени за сметка на държавата. Те получават също психологическа помощ и регистрационна карта. Чужденците могат да кандидатстват и пред Интеграционния център към ДАБ, за да изучават български език, както и да бъдат насочени към занаят.

Въпрос: Как си обяснявате факта, че от началото на годината едва 23-ма са получили статут на бежанец и колко време отнема процедурата?
Отговор: Причината е, че останалите не са отговаряли на условията. Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради
своята раса, религия, националност, политическо мнение или убеждение. Хуманитарен статут се предоставя поради заплаха от смъртно наказание или екзекуция, нечовешко и унизително отношение и при въоръжен конфликт. Хуманитарният статут в момента за сирийците се разглежда при съкратена процедура, която трае от месец и половина до три. Процедурата за придобиване на статут на бежанец трае три месеца, като срокът може да бъде удължен с още три по преценка на интервюиращия, когато има нужда от събиране на още факти и доказателства, които иска да приобщи към административната преписка.

Въпрос: Има ли достатъчно подготвени кадри, които владеят арабски и до къде стигна идеята за назначаване на коменданти, представители на арабската общност в центровете?
Отговор: Във всички центрове са назначени коменданти от арабската общност. Има недостиг на преводачи от арабски, но и това ще бъде решено до месец.

Въпрос: Има ли готовност да се осигурят необходимите грижи за бежанците с настъпването на зимния сезон?
Отговор: В домовете и в момента се правят необходимите стъпки да се осигури топла вода, ток, там където няма.

Въпрос: Колко дълго бежанците могат да останат в центровете и какво се случва с тях след като го напуснат? Оказва ли им се съдействие да си намерят работа у нас,
или да се завърнат в страната си?
Отговор: След като приключи производството по придобиване на статут - правоотношенията им с ДАБ приключват. При производство, което трае повече от година, не по тяхна вина /при отказан статут и обжалване пред съда/ те могат да кандидатстват в бюрата по труда за работа. След получаване на статут дирекция "Български документи за самоличност", им издава лична карта. За българско гражданство могат да кандидатстват след 5 г.

Въпрос: Каква грижа се полага на децата на бежанците, освен здравната осигуровка и 65-те лева месечно?
Отговор: При подадена молба към Интеграционния център на ДАБ децата се обучават по български език. Доколкото знам в момента се търсят учители и по български език, защото бройката на децата нарасна. За непридружените деца е изградена защитена зона, с отделен вход и охрана в РПЦ-София.

Въпрос: Какви са наблюденията ви, колко от пристигащите чужденци искат да останат в страната?
Отговор: Не мога да ви кажа конкретна бройка, но доста малка част. При въпрос какво ще направят, ако военният конфликт в страната им се преустанови, над две трети от
сирийците отговарят, че ще се върнат в родината си.

Въпрос: Кога се очаква да бъде предоставена поисканата от ЕС техническа, финансова и експертна помощ? Какъв е очакваният размер на финансовата помощ?
Отговор: В края на този месец, но не мога да ви кажа в какъв размер. /НМ/