Роден в с.Крепча Търговищка област, Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Турска филология”, с втора специалност “Български език и литература”.
Започва работа като учител по български език и литература в родния си край. Няколко години е областен кореспондент на сп. “Йени хаят” (Нов живот). Периодично работи и като литературен сътрудник в Българското национално радио. През 1989 г. е принуден със семейството си да емигрира в Турция. Настанява се в гр. Бурса, където работи като преподавател по турска литература до 2005 г.

 2026 г. се задава като нов технологичен изгрев – светлина, която не просто разкрива хоризонта, а променя самия пейзаж. Следващата година се очертава като повратна точка в глобалната технологична трансформация. Бизнесът, държавите и обществото навлизат в период, в който изкуственият интелект, автоматизацията, новите бизнес модели и засилената конкуренция между геополитическите сили ще определят начина, по който работим, учим и създаваме стойност. Ако 2023–2024 г. бяха години на експерименти с AI, то 2026 г. ще бъде първата година на масовото внедряване.

Тюркската нова година
Празник на слънцераждането
/Древна тюркска традиция, пренесена в Европа и популярна днес по света/
Наименованието "Нардуган (Nardogan)” се състои от два корена: "нар" на старомонголски – слънце; и "дуган" /доан/ на тюркски /турски/ значи – раждащ се, т.е. "раждащо се слънце".

В столичната галерия „Дженифер Артемис“ бе открита самостоятелна изложба на художничката Дили Бозаджиева, озаглавена „Симбиози“. Експозицията представи серия произведения, създадени чрез техниката плъстене на естествена вълна – традиционен занаят, интерпретиран в съвременен художествен контекст. В работите си авторката съчетава органични материали, багри и обем, за да изгради композиции, в които текстурата се превръща в основно изразно средство. Част от творбите напомнят природни форми и пейзажи, други насочват към абстрактни състояния и вътрешни преживявания, а трети поставят акцент върху връзката между материя и светлина.

 1991 г., България.

Делиормана.

Безкрайно тържество на свободата.

Режимът е сменен.

Имената на мюсюлманското население са върнати. Всички най-накрая са част от свят, за който са копнели. Свят, който ги очаква с отворени обятия. Или поне така вярват.

 На 21 и 22 ноември Гражданско сдружение „ЕВЕТ“ отбеляза 25 години от своето създаване с научна конференция, посветена на темата „Принудителната смяна на имената на турците и мюсюлманите в България от комунистическия режим – 40 години по-късно“. Събитието бе реализирано със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер“ и събра изследователи, общественици и представители на академичните среди, които разгледаха различни аспекти на историческите процеси и техните отражения в съвременното общество.

Възродителният процес не е спорен епизод от миналото, а документирано престъпление на комунистическия режим в България. През 80-те години държавата насилва своите граждани - мюсюлмани да сменят имената си, забранява им да използват турски език, да изповядват вярата си и накрая прогонва стотици хиляди от родината им. Това е организирано насилие, извършено от властта срещу собствения ѝ народ.
Има убити, има изпратени в Белене и в затворите, има семейства, изтръгнати от домовете си с по един куфар в ръка. Има деца, застреляни от органите на държавата.

 Край село Свещари, под привидно обикновена могила, археолозите разкриват едно от най-впечатляващите свидетелства за духовния свят на древните траки. Погребалният комплекс, останал скрит повече от две хилядолетия, не представлява просто място за полагане на владетел, а внимателно изградено пространство със символика, насочена към идеята за преминаването към отвъдния живот.