Национална конференция „Междукултурно сътрудничество и етническа толерантност" се проведе в Шумен. Форумът е част от проекта „Интеркултуралният диалог - отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България", който се реализира от Гражданско сдружение „ЕВЕТ", в партньорство с Фондация „Конрад Аденауер" и Център за европейски изследвания - Брюксел.
Целта на проекта е да се даде възможност на формални и неформални лидери от различни региони на страната, предимно от смесени райони, да влязат в диалог и развият умения за толерантност и сътрудничество при разрешaване на проблеми. Методът на работа може да се характеризира, като „учене, чрез изживяване".
„Този диалог в България се води за първи път, отначало опасенията ни бяха, че няма да можем да го реализираме, но нещата станаха", заяви ръководителят на проекта и председател на ГС „ЕВЕТ" Ергин Емин. По думите му, този проект трябва да бъде продължен.

В последния работен ден на изминалата седмица членовете на Ловно-рибарско сдружение „Руй”, трънската общественост и много гости от страната тържествено отбелязаха 120-годишнината от създаването на сдружението. На тържеството присъстваха: областният управител- Иво Петров, кметът на Трън- Станислав Николов, изпълнителният директор на Асоциацията на градовете и регионите в България- Ергин Емин, зам.-директорът на РУГ-Кюстендил- Веселин Владов, председателите на сдруженията от Перник, Радомир и Брезник , шефове на държавни и местни институции и други.

В приветствието си към ловците и гостите на тържеството, председателят на Ловно-рибарско сдружение „Руй”- Иван Искренов проследи историята на сдружението от създаването му през 1892 г до днешни дни. С гордост той подчерта, че трънското сдружение е най-старото в страната и е един от учредителите на Националното сдружение в България.

Гражданско сдружение “EВЕТ” ( Европейска визия за етническа толерантност) стартира работа по проект „Интеркултуралният диалог – отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България”., финансиран от Центъра за европейски изследвания-Брюксел и фондация» Конрад Аденауер». Този проект продължава опита и знанията натрупани от работата по проект на ЕВЕТ за Междуетническите отношения в Р. България- разбирателство, сътрудничество и интеркултурен диалог” реализаран с помощта на фондация “Конрад Аденауер” Бългрия през 2011г..

Целта на проекта е да въведе идеята за интеркултуралния диалог, като отговор на нарастващите напрежения между общностите в България породени от ситуацията на бедност, отсъствие на политики за младите хора, провал на образователните институции да развиват у младите хора демократични ценности и умения за толерантност, сътрудничество и участие. В този смисъл проектът цели да идентифицира в 6-те планови региона на страната граждански активни млади лидери от местните културни общности, да работи систематично с тях в развиването на знания и умения, които да им позволят компетентно и успешно да работят по изграждането на меджукултурния диалог в своите региони. Целта на проекта е да даде възможност на местни формални и неформални лидери от смесени етнически райони в България да влязат в диалог и развият умения за толерантност, сътрудничество и участие при решаване на съвместни проблеми. Чрез развитие на нови знания и умения ще се изгради лидерски капацитет за устойчив междукултурен диалог, който ще бъде основа за повишаване на социалния капитал (доверието) по места.

Метода на работа е „учене чрез преживяване”, където външни експерти (от ролята на изследователи, модератор

Между 8000 и 10 000 са българските изселници в турския град Ялова. Повечето от тях се преместили по време на "Голямата екскурзия" през 1989 г., но сега искат помощ от властите у нас, за да знаят децата им български език.

Българските изселници в турския град Ялова поискаха от нашите власти да организират курсове по български език.

Там има между 8000 и 10 000 изселници от България, които искат да знаят нашия език. Повечето от тях се преместили по време на "Голямата екскързия" през 1989 г. и сега търсели учители, които да преподават на децата им книжовен български език. Молят обаче управниците у нас да организират обучения поне през летния сезон.

"Ние, изселниците, в първите години, когато се изселихме в Турция бяхме обидени на режима и спряхме да им говорим на български, за което след време взехме да съжаляваме", обяснява предсе4дателят на изселническата организация Лютфи Йозгюр пред БНТ. Неговите синове учели в Софийския университет, но в началото срещнали огромни затруднения понеже не знаели и една дума български.

Осъждаме по най-категоричен начин варварския терористичен акт срещу невинни израелски и български граждани на летището в Бургас. Никоя цел и идеология не оправдава тероризма.

Изказваме най-искрени съболезнования на близките на загиналите.

 Вярваме, че българските власти и партньорските служби ще положат всички усилия за бързото откриване на виновните, които трябва да понесат пълна отговорност.

Андрей КОВАЧЕВ

Илияна ЙОТОВА

Антония ПЪРВАНОВА

Евгени КИРИЛОВ

Надежда НЕЙНСКИ

Станимир ИЛЧЕВ

Слави БИНЕВ

Светослав МАЛИНОВ

Илиaна ИВAНОВА

Владимир УРУЧЕВ

Емил СТОЯНОВ

Филиз ХЮСМЕНОВА

Метин КАЗАК

Владко ПАНАЙОТОВ

Мария ГАБРИЕЛ
Кристиан ВИГЕНИН

· На 28.12.2009 г. клонът на „ЕВЕТ” в Хасково разработи съвместно с община Хасково и районната администрация на Ипсала, Одрин, Турция проект на тема: „Оползотворяване на местния ВЕИ ресурс- инструмент за устойчиво социално-икономическо развитие”, с рег. № в МРРБ- 2007СВ16IP0008-2009-1-94.

Deutsche Welle

С оглед на турския икономически бум американският политик Стивън Хедли наскоро иронично запита дали не би било по-правилно ЕС да се присъедини към Турция, вместо обратното. Как от регионален играч Турция стана глобален?

Само допреди 10 години Турция се ползваше с имиджа на слабо развита и недемократична страна, изцяло зависима от помощите на МВФ и отчаяно стремяща се да стане пълноправен член на ЕС. Благодарение на бурното си икономическо развитие през последните години днес Турция е наричана "европейския Китай".

Като предимно мюсюлманска страна с нерелигиозна и демократична политическа система, Турция е пример за подражание в Близкия изток и Африка. В ЕС никой вече не оспорва нарастващото икономическо и политическо значение на Турция. Присъединителният процес на страната обаче беше замразен. От една страна заради десетилетния спор около Кипър, а от друга заради позицията на някои водещи европейски държави, които предпочитат "привилегированото сътрудничество" пред пълноправното членство.

Това не попречи на Турция да разгърне своето политическо влияние. Тъкмо напротив. През шестте години на застой в преговорите с ЕС турското правителство завърза добри отношения с редица страни по света, откри много нови посолства и консулства, особено в Африка и Близкия изток.

Политика на 360 градуса

 

 

Турция води активна външна политика

- Г-н Александров, периодично у нас пламват кампании за преименуване на исторически местности, улици, селища. Последната - във Варна, където ВМРО поиска български имена за 11 местности с турски. Защо?

- Защото периодично се изострят тревогите и страховете, свързани с идентичността, а един от инструментите за поддържането са названията на градовете и местностите. В момента самата идея за нация е подложена на силния натиск на глобализацията, от една страна, и на регионализацията и засилващите се локални идентичности, от друга. Затова е разбираемо, че хората с първосигнално, нерефлективно отношение към нацията, а такива са повечето прости хора по света, се чувстват притеснени от разколебаването на националната идентичност. Акцията за побългаряване на местности успокоява тези страхове и създава фалшива увереност, че нещата са под контрол. И, разбира се, винаги се намира някой, който да се възползва от тях политически, като ги формулира в националистически призиви.

- ГЕРБ обаче би отбой...

- Това говори добре за ГЕРБ. Дават знак, че се чувстват достатъчно силни и достатъчно европейци, за да не прибягват до примитивни способи за печелене на подкрепа. Национализмът е копнеж по един прост и ясен свят, но ние сме обречени да живеем в сложен свят, в който националната идентичност е една сред многото, практикувани от съвременния човек. Удържането на множествената идентичност изисква по-голямо усилие, по-голям вътрешен интегритет.